България чества Деня на народните будители

577 преглеждания

За първи път празникът се отбелязва през 1909 г. в Пловдив

На 1 ноември България чества Деня на народните будители - празник, на който се отдава почит на просветителите, книжовниците и революционерите, изградили и съхранили духовните ценности и националното самосъзнание на българите.

За първи път Денят на будителите се отбелязва в Пловдив през 1909 година. В официалния календар влиза в исторически важен момент – след поражението през Първата световна война, когато нацията е обезкуражена, икономиката плаща тежки репарации, обществото е в криза, младите българи се лутат в търсенето на ценности. Годината е 1922-а, на власт е правителството на Александър Стамболийски. Един от министрите му – Стоян Омарчевски, решава, че денят на Свети Йоан Рилски (по Григорианския календар) трябва да бъде посветен на всички българи, допринесли за пробуждането и развитието на българския дух. Защото, както казва Омарчевски, „…първата наша грижа е да обърнем погледа на нашата младеж към всичко ценно и светло от нашето минало…“.

През 1923 г. с указ на цар Борис III 1 ноември е обявен за общонационален празник на заслужилите българи.

След 1945 г. Денят на народните будители е заличен от списъка на официалните празници.

Възстановен е след решение на 36-то Народно събрание през 1992 г. Идеята е на писателя и изключителен родолюбец проф. д-р Петър Константинов (1928-2011), председател на сдружение „Мати Болгария”.

1 ноември е официален празник и неучебен ден за българките просветни институции, които са призвани днес да бъдат пазители на националния дух и култура.

EspressoNews публикува окръжното, подписано от Стоян Омрачевски, министър на народното просвещение, с което "Денят на народните будители" е приет за официален празник в Царство България и се отбелязва с голяма тържественост и желание от българските граждани.

Окръжно № 17743 от 28 юли 1922 г. гр. София.

       До преди войната образованието и възпитанието в нашите училища бе насочено към едно планомерно и системно развитие на сред учащата се младеж на национални и отечествени добродетели, от една страна, и на граждански и културни, от друга. Любов и почит към стариннобългарското, благоговение пред дейците и строителите на нашето национално дело, старание и съревнование към доброто и хубавото, увлечение в идеалното - бяха мили, симпатични явления, които със своята същност трогваха и правеха живота приятен, съдържателен и високо смислен. Тия добродетели, насаждани в душите на поколенията в продължение на цели десетилетия, бидоха основно разклатени от отрицателните резултати на войните преди всичко в самото общество, а от там и отражението на отрицателни прояви сред учащата се младеж. Последната се увлече от всекидневното, забавителното и лекото в живота; волност, безгрижие и лекомислие обладаха душата й, и лека-полека тя се отдалечи от ценното и същественото в живота и миналото. А в полумрака на нашето минало се откриват големите фигури на редица велики българи, които с необикновено увлечение и с една завидна самопожертвувателност са служили на своя народ, които не са пожалили ни сили, ни младост, за да положат основите на нашия културен и политически живот.

От Паисия насам до наши дни се редят светлите и лъчезарни образи на големи културно-обществени дейци, далечни и близки строители на съвременна България. Софроний Врачански, д-р Петър Берон, Неофит Бозвели, Неофит Рилски, братя Миладинови, Сава Раковски, Любен Каравелов, Христо Ботев, Левски, Караджата, П. Р. Славейков, Иван Вазов и мнозина още големи и малки строители на нашето възраждане и освобождение, както и големите фигури на политико-обществени и културни дейци след освобождението  са завещали на поколенията своите несъкрушими, светли дела, които трябва да се сочат като примери, като образци на бляскаво изпълнен отечествен и национален, културен и граждански дълг. Стореното от тях ни удивлява, трогва, възнася; то окриля нашия дух; то му дава полети и творчество; то говори на сърцето и душата със силата и блясъка на идеала, с обаянието на обикновеното.   Нима трябва да забравим всичко това? Нима трябва да снемем поглед от това минало, в което имаме толкова светли образи, които като факли вечно осветяват нашия живот, та да се отдадем на един безцелен и безидеен живот? Напротив, първата наша грижа е да обърнем погледа на нашата младеж към всичко ценно и светло от нашето минало и да я приобщим към това минало, за да почерпи тя от него бодрост и упование, сила и импулс към дейност и творчество.

 Нашата младеж трябва да знае, че животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж; само тогава животът е съдържателен и смислен, когато е обзет от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното, а това е вложено в образите и творенията на всички ония наши дейци, които будиха нашия народ в дните на неговото робство, които го водиха към просвета и национална свобода през епохата на възраждането и които му създадоха вечни културни ценности през неговия свободен живот.     За да се възбуди, следователно, у нашата учаща се младеж и изобщо в младите наши поколения здрав, дълбок, смислен интерес към дейците на нашето минало, към просветните, политическите и културни дейци на нашия национален живот - интерес, който за сега се засяга случайно, било само от учителите по история и български език, било от отделни обществени дейци, Министерството на народното просвещение определя деня 1 ноември, деня на св. Йоана Рилски за празник на българските будители, за празник, да го наречем, на големите българи, чрез който празник, уреден планомерно и системно, да се обединяват всички усилия в това направление, като тоя ден се превърне в култ на българския народен гений: отдавайки почит към паметта на народните будители, към ония, които като самоотвержени воини, водеха българския народ в миналото към просвета, към свобода, към култура, да вдъхновим младежта чрез техните светли образи към народни и културни идеали.

Нека по-често си спомняме техните имена и техните дела, нека по-често посочваме техните стремежи, та да можем и по-дълбоко да разберем, че има нещо в нашата страна, в нашия народ, което е карало толкова българи да умират за него, че думата отечество не е само понятие без стойност, а че има в него нещо, което заслужава всички наши жертви и усилия. Да направим делото на нашите бащи и деди наша гордост и наша амбиция!  По отношение на това, как да се организира празникът, предоставя се пълна свобода на учителските съвети, които все пак трябва да имат предвид. Първо на тоя празник трябва да се дава по възможност по-тържествен характер, за да може да се повлияе в горния смисъл на младежта и гражданството, така че празника да не остане само училищен, но и да стане общо национален в истинския смисъл на думата. И празника да се урежда с оглед на местните събития и местните дейци, като на последните се отдава нужната почит, нужното внимание за назидание, подем и вдъхновение на поколенията.

Министър: Ст. Омарчевски

Главен секретар: Д-р Ф. Манолов”

Екипът на EspressoNews пожелава честит празник на българските учители, учени, журналисти, дейци на просветата и културата и всички, които днес можем да наречем  будители.

Мария Маркова, главен редактор