Ваня Аризанова: „Непрекъснатото развитие на града се крие в жаждата за още и още“

886 преглеждания

Със секретаря на НЧ „Христо Ботев-1934“, гр. Божурище, разговаря Теодора Георгиева, ученичка в СУ „Летец Христо Топракчиев“

Представям Ви Ваня Аризанова - една жена, за която подобряването на културния живот в общината и непрестанното развитие на града в много области, са нейна мисия, която изпълнява ежедневно, много години наред. Тя винаги е внимателна и загрижена към всеки, който се нуждае от помощта й. Човек, влагащ много старание в работата и винаги съпричастен към всичко и всички.

В своето интервю, специално за EspressoNews, разказва за живота, развитието и атмосферата в град Божурище.

Ето, какво сподели тя с нас:

Какво е за Вас Божурище?

Божурище за мен е преди всичко Дом, усещане за корени, зовът на кръвта, връзката  с предшествениците. В днешния глобален свят, вероятно звуча, като един от последните мохикани, но това не ме притеснява.

С какво нашият град е привлекателно място за живеене?

Най-вече с географското си местоположение, с близостта до столицата и същевременно с отделеността си от нея. С това, че е едно 100 годишно селище със свой облик и атмосфера.

Има ли шанс за развитие на успешен бизнес в Божурище?

Както навсякъде в България, така и тук, безспорно има шанс за развитие на успешен бизнес. Както навсякъде, така и тук е важно времето, момента, усилията и възможностите на човека, който го развива, мотивацията му, и разбира се дозата късмет.

Каква според Вас би била професионалната реализация в града ни?

Професионалната реализация зависи от това, в коя област, сфера си се насочил. При нас наличието на Индустриална зона е една от предпоставките човек да се реализира там, стига това да е неговото място. Друга възможност е в сферата на държавната/общинска/ администрация, образованието, а защо не и културата .

А, какво  мислите за твърдението, че Божурище е „град от селски тип“?

„Град от селски тип” – не зная кой и какво влага в това определение, но ако това е, че има относителна териториална и административна независимост от столицата, че все още има въздух в буквалния и преносен смисъл на думата, че децата могат да карат колело по улиците и да са виждали жива кокошка не само в зоопарка, може би е такъв, в което аз не виждам нищо лошо.

Какви дейности се извършват за подобряване на житейската реализация в града?

За  да се подобри житейската реализация, хората трябва да са доволни, спокойни и щастливи, както във физически, така и в духовен аспект. Съществена особеност на хората е, че ние винаги сме недоволни и искаме още и още, в което няма нищо лошо, това е пътят на развитието и еволюцията. Ако правилно съм разбрала въпроса, хората искат чиста околна среда, хубави улици и тротоари, сигурен транспорт, добро отношение и възможност за избор в сферата на обслужването и услугите, хората имат различни духовни потребности, като нужда от хубава книга, филм, театрална постановка,  посещение на курс по някакъв вид изкуство, места където да спортуват, да комуникират. Имаме го до някаква степен и на някакво ниво, въпросът е да не спираме да искаме още и още.

Как мислите, в кои области градът ни е най-развит?

Градът е най-развит в индустриален план и тук не визирам само индустриална зона, а мебелна, фармацевтична, хранително-вкусова промишленост, логистика.

Какви съоръжения общината предоставя на подрастващите и възрастните хора?

Като общински съоръжения, мога да посоча спортни площадки, детски площадки, парково пространство.

Разкажете ни какъв е приносът на институцията, в която работите за обществото и града?

Работя в читалището. Като най-голямата културна институция на територията на общината, е нормално очакванията към нея да са най-големи, полагаме максимални усилия да ги оправдаем. С удовлетворение мога да отбележа, че читалището е привлекателно място, както за децата, така и за възрастните. Сградата, в която се помещава е емблематична за града ни и е част от чувството за местен патриотизъм на божурчани. Хората, които работят в него са професионалисти в областите, с които се занимават - музика, изобразително изкуство, танцово изкуство. Водещи са желанията и потребностите на съгражданите ни, за това как биха искали и би им било приятно и интересно да оползотворят свободното си време, и да насочат децата си за развитие извън училище. Изключително сме доволни, че през последните четири години успяхме да създадем традиция за гостуване на професионални театри на наша сцена и да привлечем любителите на театъра от града  ни, като по този начин се създаде и театрална общност. На мен лично ми е много приятно това, че щом хората видят, че вратите на читалището са отворени, по което и време да е, веднага проверяват какво се случва. За мен това е съпричастност, заинтересованост. Хората го чувстват като свое място, загрижени са за него, не им е безразлично, за това дали всичко е наред, ако щете. А това никак не е малко. Библиотеката ни е изключително уютна, площта около читалището е предпочитано за отдих място от съгражданите ни, а за децата - за игри. За да допринесем за уюта на атмосферата около сградата и възможността за избор на книга и през почивните дни и извън работното време на библиотеката, поставихме къщички за книги. С радост мога да отбележа, че те се ползват от хората, а благодарение на щедрите ни дарители в тях има разнообразие на предлаганите заглавия. Със сигурност се увлякох в отговора, със сигурност има още много какво да се иска и прави. За мен важното е, че го правим с много желание, с професионализъм и без да се пестим.

Вашият призив към напускащите не само града, но и страната ни българи?

Напускащите града и страната ни - трудно ми е да имам призив към тях, неестествено ми е даже. Всеки има право на избор, на това да опита, да види, да се пробва извън фиксираните предели. Хубаво би било след това, след като си видял, научил, успял да имаш едно място, където да искаш и да можеш да се завърнеш, едно място, което да е специално за теб и да не се замисляш за причините, за това да искаш да си там и да направиш и ти нещо за него. А за да се случи това, основната причина е усещането за Дом. Пожелавам си, всеки един да го носи в себе си и да го има.

Материалът е изготвен от Теодора Георгиева, ученичка в СУ „Летец Христо Топракчиев“, гр. Божурище за ученическия конкурс на EspressoNews "Работилница за репортери 2019 - Пътят към дома"

„Работилница за репортери 2019 - Пътят към дома“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:

RollplastAQ MagnitАвтошкола ВасилевиУНСС360 Creative BulgariaVolontimeSamsoniteBHTC 

Медийни партньори на конкурса са: 

NOVAБНТBulgaria ON AIRсп. Мениджърnoviteroditeli.bgobekti.bgTeen Station

Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2019 - Пътят към дома“: Община Враца