Един манастир с невероятна история

514 преглеждания

Манастирът Свети Дух, край Годеч едно място, което си заслужава да бъде посетено

Годечкият манастир „Св. Дух“, е една от малкото действащи и развиващи се духовни средища в нашата община. Разположен насред полето, малко след Годеч, на стотина метра от пътя за Драгоман, той впечатлява още щом се погледне от пътя – няколко сгради и камбанарията, сгушили се между вековните борове.

Историята му започва още по времето на Второ българско царство, като според находките се открива, че бил голям манастирски комплекс. През Средновековието, съществуването си, започват и много други манастири по земите на този край, които били част от т.нар. Софийска Мала Света гора – голям религиозен център по времето на Второ българско царство и османското владичество.

Когато турците дошли и в годечкия район, манастирът бива унищожен и изравнен със земята. Така през вековете той се забравя от хората, до далечната 1921 г., когато в село Годеч тогава, пристига възрастната жена Бона Велинова, известна с дарбата си да открива останки на стари храмове. Отец  Йероним, който поддържа манастира в момента ми разказа малко повече за тази интересна история, предадена му от покойната  Флора Накова, известна като баба Воца сред местните.

„През 1921 г. тук в малкото село Годеч идва една жена – небезизвестната баба Бона Велинова от село Грегорево, елинпелинско“ - започна разказа си той -  „Влизайки в местната кръчма, тя казва на хората, че насред полето има останки от средновековен манастир. Всички обаче се отнасят с недоверие към нейните думи, а тогавашният свещенник дори си позволява да я нагруби и да я изгони от селцето.“ – продължи историята свещенникът.

Тогава баба Бона му казва, че ще заплати скъпо за тази си постъпка. Година след нейното заминаване, свещеникът разбира думите на жената, след като двамата му сина умират по нелеп начин. Осъзнал грешката си, той тръгва да я търси, за да поиска прошка и да я помоли да се върне в селцето. И така през май 1923 г., тя пристига в Годеч и води хората до полето, където се намират въпростите останки на храма.

“Тя тръгва сред овеса, посаден на полето, посочва мястото с бастунчето си и казва: „Копайте между 60-70 см. и ще излезнат основите на Свети Дух“. С недоверие започват да копаят и наистина откриват основите“ – продължи да разказва монахът – „Тогава, продължавайки малко на юг, спира на второ място, като там ги приканя да копаят на един метър дълбочина. Вече по-ентусиазирани, копаят и откриват черквата Свети Седмочисленици.“ .

Историята продължава с предсказанието на баба Бона, което гласи, че след години мъж трябва да открие основите на трета църква. След като основите са открити, баба Бона посочва един човек из между местните, като му казва, че той е избран от Бога да даде нов живот на това място. Това бил дядо Димитър Кирчин, първият предстоятел на манастира, който бил дърводелец.

Първата построена сграда е плетарка – направена от слама, кал и кравешка тор, в която първоначално са се събирали и молели, а дядо Димитър е живял. От 1923 г. до 1946 г. се събират дарения и средства и така благодарение на хората се построява черквата „Св. Дух“ върху старите основи,  но в по-умален вариант,  като днес  тя се разширява и се застъпват старите основи. През 1951 г. започва строежът и на втората черква „Св. Седмочисленици“, която е завършена  1952 г. и е направена от печени тухли, за разлика от първата, която е построена от кирпичени. През 1947 г. се наема иконописецът Милети Божинов, който рисува иконите и на двете черкви – тогава фамилии или родове събират средства и му плащат да нарисува определена икона, като я оставят в храма като дарение. Олтарите и царските тронове са направени  от дядо Димитър Кирчин.

По това време в манастира, като игумен, идва дядо Пахоми, от Троянския манастир, като е изпълнявал тази длъжност тринайсет години. От тук, той заминава за полуостров Атон, Света гора в нашия зоографски манастир „Св. Георги“, където събира и класифицира цялата библиотека, като е отговарял за съхранението на История славянобългарска.“ Докато беше жив, всяка година идваше да посети манастира“ – сподели отец Йероним  – „Водеше високопоставени гръцки и румънски гости тук. Всички, които го познаваха, знаят, че той беше добър човек“.

След  дядо Пахоми, в манастира се настанява баба Флора – местна жена, вдовица, дала двадесет и седем години от живота си на манастира. Тя построява нова голяма постройка с кухня, както и тухлената ограда на комплекса. „С каквото можела, помагала е по всяко време жената и на всеки, който се е обърнал за помощ от нея и от Бог“ – каза монах Йероним.

След смъртта на баба Флора, манастирът отива в ръцете на отец Йероним, който вече е ръкоположен като монах и продължава да развива обителта.

Днес комплексът включва двете черкви, два оброчни кръста, които също са открити при разкопките от 1923 г., три помощни сгради, двата гроба на баба Флора и дядо Димитър, както и животински сектор, в който се отглеждат пчели, гугутки, гъски, пауни и  няколко по-атрактивни вида кокошки.

На мен лично, обстановката в манастира ми доставя удоволствие – тишината, пеенето на птиците, цветята засадени по лехите покрай пътечките, кучетата, които се разхождат свободно и се радват на всеки посетител, старите борове които се извисяват над сградите – всичко това ме кара да спра да мисля за друго освен за този спокоен миг на тишина и наслада.

Манастирът наистина заслужава да бъде посетен, защото има какво да се види и усети.

Мaтериалът е изготвен от Габриел Георгиев, ученик в 9 клас на СУ "Проф. д-р Асен Златаров", град Годеч, за ученическия проект на EspressoNews - "Работилница за репортери 2018 - Родова памет".

„Работилница за репортери 2018 – Родова памет“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на автошкола Василеви360 Creative BulgariaУНССVolontimeRollplastSamsonite.