Историята на един емигрант

840 преглеждания

Няма да забравя...

Да се завърнеш в бащината къща,

когато вечерта смирено гасне

и тихи пазви тиха нощ разгръща

да приласкае скръбни и нещастни.

Кой не би се трогнал от известните Дебелянови стихове и в чия душа не биха те отекнали? В какво се крие тяхната мистична сила? Дали във всеки от нас не се намира поне частичка от онзи „печален странник“, „спомнил майка и родина“, копнеещ да се завърне „в бащината къща“?...

Пътят към дома е завръщане към корените. Родното пространство винаги приласкава уморения от носталгия пътник със своя уют и топлина. В него той се чувства защитен и уверен в себе си, кипящ от живителна енергия. Готов е да твори, вдъхновен от любовта към родния дом.

Никой не може да избяга от миналото си. Каквито и върхове да постигнем в чужбина, колкото и неземно красиви кътчета да видим, ние с най-голямо нетърпение ще очакваме да се приберем при своите близки. Защото сме подвластни на кръвната връзка, която ни прави по-силни и придава смисъл на съществуването ни.

Но аз съм сред онези млади българи, които се самоопределят като „граждани на света“. Възхищавам се и на чуждата природа, архитектура и изкуство и прегръщам новаторските идеи на Запада. Същевременно виждам несъвършенствата на нашата „малка и незначителна“ България, нейното забавено икономическо развитие и проблемна политика. Критикувам я, понеже не мога да се специализирам и да се наложа професионално на нейна територия и затова ще избягам извън пределите й без да погледна назад, без да се усъмня в правилността на избора си...

Но няма да я забравя... Няма да забравя бедното си семейство, работещо неуморно. Няма да забравя старите си баба и дядо, които едва кретащи, все още обработват градинката си на село. Няма да забравя писукащите лястовички, свили гнездо над стряхата ми. Няма да забравя лозата с нейните златни гроздове лятно време, нито сладкия аромат на канела и печени орехи, носещ се от тиквеника всяка Бъдни вечер. Няма да забравя учителите си, които откриха таланта и оцениха способностите ми. Няма да забравя верните си приятели, които винаги са били насреща в трудни и неотложни ситуации. Няма да забравя първата си най-чиста любов от младежките години... Годините, когато плановете за емиграция все още не съществуваха.

Днес съм извън България, имам доходи, радват ме кариерата, властта и славата, но не работя за себе си и се чувствам като слуга на чужд народ. Днес затварям очите си за факта, че съм възприемана като „втора ръка човек“, като роб на модерния век и високите стандарти. Днес не мисля колко по-важна и полезна бих била на своите сънародници. Утре и моят живот ще премине и ще разбера как съм пропиляла годините си, заменяйки ги за материално благоденствие. Утре ще вегетирам сред самота, останала без семейство и пропуснала най-милите моменти с него... само за да си задам отново въпроса „Струваше ли си?“...

Домът, онова лично и сакрално пространство, вече е една илюзия, част от сънищата на мен и на всички, избягали в чужбина. Майчините нежни ръце, които някога са избърсвали сълзите от болката и разочарованието ми са някъде там... далеч. Пътят извън родината ме доведе само до душевна безпътица, угаси домашното ми огнище, потъпка патриархалните ми ценности, жертва най-скъпото ми – връзката със семейството. Защото в света на емиграцията няма място за любов и приятелство, а съществуват само сделки.

Не! Телефонният разговор и видеочатът няма да заменят топлите прегръдки на близките ми. Изпратените пари няма да оправдаят и компенсират отсъствието ми. Новината за успехите ми няма да ги зарадва толкова, колкото това да ме посрещнат пак у дома.

Хей, ти, „пътнико свиден, пътнико млад“, не забравяй като мен „родния край“! Не позволявай и твоята бащина къща да опустее! Не разрешавай децата ти да отраснат в чужбина и да не знаят майчиния си език! Отвори очите си за хубостта на България и се бори за това тя да стане едно по-добро място за живеене! Не върви по моите стъпки...

Материалът е изготвен от Габриела Янкова, ученичка в СУ „Летец Христо Топракчиев“, гр. Божурище за ученическия конкурс на EspressoNews "Работилница за репортери 2019 - Пътят към дома"

„Работилница за репортери 2019 - Пътят към дома“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:

RollplastAQ MagnitАвтошкола ВасилевиУНСС360 Creative BulgariaVolontime

Медийни партньори на конкурса са: 

NOVAБНТBulgaria ON AIRсп. Мениджърnoviteroditeli.bgobekti.bgTeen Station

Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2019 - Пътят към дома“: Община Враца