Ники Кънчев: „Добрият водещ трябва да бъде и добър актьор“

1363 преглеждания

С популярния водещ разговаря Сияна Илиева от НГДЕК „Св. Константин-Кирил философ“, гр. София

Ники Кънчев е достатъчно популярен в обществото и няма нужда от представяне. Разговорът с него протече повече от интересно. В интервюто той се върна назад във времето, за да ни разкаже как е проходил в журналистиката. Накрая даде ценни съвети за тези, които искат един ден да достигнат поне наполовина постигнатото от него.

Г-н Кънчев, помните ли своя дебют в журналистиката? На каква тема беше той?

Едва ли има журналист, който да не помни първите си публикации. Дебютът ми беше в седми-осми клас за училищния стенвестник. Приличаше на табло, слагахме го в училищните коридори, беше адски готино. Едно момче правеше снимките, аз пишех текстовете. Отразявахме различни неща, които се случват в училище.

Как продължихте да се развивате след това?

След това, вече в истинската журналистика, започнах  да сътруднича на централните издания – „Народна младеж“, „Земеделско Знаме“ и други. Тогава живеех в Червен бряг. Намирах адресите от самите вестници и установявах връзка с тях – писах им, те ми отговаряха, даваха ми задачи, насоки. След 11-ти клас кандидатствах журналистика в Софийския университет и ме приеха. Така натрупах самочувствие в тази сфера. Продължих да пиша и по време на казармата. Бях в плевенската школа. Правех отчети за някои командири, за нашата батарея, за живота на школниците. Втората година пращах дописки, които излизаха във вестник „Народна армия“. По това време вестниците бяха много силни. Беше немислимо да работиш телевизия или радио. Сега младежите не могат и да си представят колко беше трудно, да не кажа невъзможно. Дори не съм си и мечтал да бъда водещ на предаване като „Стани богат“. Това беше абсурд. Помня как се наех да пиша на Кеворк Кеворкян, водещия на „Всяка неделя“. Дадох предложение да се направи младежка рубрика на предаването. Естествено се предложих за водещ, но в добрия тон, с чувство за хумор. Истинският ми дебют беше след казармата, когато дойдох в Софийския университет. Започнах да уча и да ходя в различни редакции – „Студентска трибуна“, „Народна младеж“. Завързах връзки с редактори. Пътувах, пращаха ме обикновено в провинцията – Плевен, Търговище, Русе. Сещам се сега за един случай – говореше се, че младежкият дом в Търговище не функционира. Аз отидох да го проверя и да науча подробности за случката. Интересно е, взимаш си хотел, търсиш свидетели, събираш мнения и правиш материал. След това редовно започнах да пиша във вестник „Софийски университет“, който много се четеше тогава. Като цяло вестниците бяха страшно нашумели. Хората стояха на опашка да си купят. Както сега по намаленията в моловете. Така чакаха за „Отечествен фронт“, „Вечерни новини“, „Спорт“. Аз си признавам, че избягвах да се редя, защото в Червен бряг познавах вестникаря и си запазвах по една бройка. Изключение правех за вестник „Старт“. Знаех, че ще пристигне в Китен в сряда към 11:00 часа. Там се редях всеки път на опашка и ако свърши – свърши, това е.

Работили сте в три сфери на журналистиката - вестникарска, радио водещ и ТВ водещ. Как бихте ги съпоставили?

Писането е в основата на всичко. След това идва способността да изкажеш своите тези, да умееш да ги защитаваш, да проявиш чувство за хумор, да избъзикаш събеседника, да имаш телевизионно/радио поведение. Представи си го като ъглите на триъгълник, поставен в една голяма окръжност – журналистиката. Воденето също е вътре. Макар и да излиза леко от рамките на журналистиката. Не искам да се хваля, но водещият е по-особено животно. Дори не е задължително да е журналист. За пример давам Део – един от най-добрите и естествени водещи в България за мен, а не е завършил журналистика. Слави Трифонов – също. Разбира се винаги помага да си журналист, но се изискват още много други качества, за да си добър водещ – характер, самочувствие. Притесняваш ли се от камерата, си аут. Няма как сега да бъдеш мишка, пък после - лъв. Трябва да си много добър актьор. И всеки път да играеш водещ, което е доста трудно, особено при дълги ефири – в „Стани богат“ записвахме по шест предавания на ден. Много е важно как предоставяш информацията на зрителите – ако на теб ти е скучно и си личи, публиката бързо ще загуби интерес. Писането е друго – там не е нужно да бързаш. Винаги можеш да провериш в интернет. Това беше голям минус на предишното поколение – постоянно се ровехме из архиви, документация, проверявахме, сравнявахме.

Водили сте много предавания. В кое от тях Ви беше най-приятно да работите?

Две са основните предавания – „Биг Брадър“ и „Стани богат“. „Биг Брадър“ бих определил като сериал, който се прави на живо. За повечето сериали трябват месеци обработка и монтажи преди премиера. Докато при нас събитията от четвъртък трябва да бъдат излъчени в петък. Много хора казват, че предаването е нисък стил, просташки. За мен то е истинско. То е за хората. Затова го има толкова години не само в България, но и по целия свят. Другото е „Стани богат“. Велико предаване, гледано от поколения българи. Хората продължават да ми благодарят, да ми казват как предаването ги е вдъхновило и че винаги са искали да участват.

Всички фенове на футбола знаят, че сте привърженик на ЦСКА. Как и кога станахте фен на Армейците?

Още от дете. Деляхме се на ЦСКА и Левски. Никой не ме е насочвал, просто така се случи. Татко, Бог да го прости, беше от Славия. Много се интересуваше. Винаги ме питаше какво става с ЦСКА. Но той беше много работлив човек. Ако имаше работа, никога нямаше да седне да гледа мач. Аз гледах мачовете и после му ги разказвах. Татко ме възпитаваше много добре. Никога не ме е ограничавал и в същото време винаги ме е мотивирал да уча и да се развивам.

Вие сте фен на рока. Смятате ли, че той замира, заглушен от чалгата?

Това е една вечна борба. Всичко зависи от хората. Ние не можем да им налеем в главата да слушат рок. Семейството също оказва голямо влияние. Би било хубаво да има повече музикални предавания за стилове като поп или рок. Музикантите би трябвало да извоюват сами позициите си, да правят по-качествена музика. Например „Щурците“, „Сигнал“, „ФСБ“ – няма нужда да се борят. Те са вечни. Дони, Момчил, Любо Киров, Васил Найденов. Който разбира, ще предпочете тяхната музика.

И за финал, какъв съвет бихте дали на младите хора, които се насочват към журналистиката?

Мога да дам много съвети. Първо, превърнете социалните си мрежи в свои медии. Отидете, гледайте най-новия филм, седнете, напишете рецензия. Съберете мненията на свои познати. Бъдете активни. Следвайте идолите си. Следвайте най-популярните журналисти – в България и чужбина. Отсейте и вземете най-доброто. Всичко това е безплатно, имате лесен достъп до него. Учете езици. Трупайте самочувствие. Изберете си медия, в която искате да стажувате, пробвайте се, борете се. Ако не ви приемат, отидете в конкурентната. Човек се учи от грешките си.

Материалът е изготвен от Сияна Илиева, ученичка в НГДЕК „Св. Константин-Кирил философ“, гр. София, за ученическия проект на EspressoNews - „Работилница за репортери 2019 - Пътят към дома“

„Работилница за репортери 2019 - Пътят към дома“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:

RollplastAQ MagnitАвтошкола ВасилевиУНСС360 Creative BulgariaVolontime, Samsonite, BHTC 

Медийни партньори на конкурса са: 

NOVAБНТBulgaria ON AIRсп. Мениджърnoviteroditeli.bgobekti.bgTeen Station

Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2019 - Пътят към дома“: Община Враца