Орденът на Евхаристинките - рицари в монашески одежди

151 преглеждания

Жени, които въпреки препятствията изпитали през столетната си история не спират да помагат на обществото в нужда

С това изследване целя да ви покажа волята на вярващите в доброто. Жени, които са анонимни за своите добри дела, жени, които въпреки препятствията изпитали през столетната си история не спират да помагат на обществото в нужда.

Манастирът „Сестри евхаристинки“ е в контраст със забързания и натоварен столичен квартал „Овча купел“, където се намира. Той излъчва успокояваща атмосфера и позитивизъм. В двора има храм – висок и голям, върху който е нарисуван облика на папа Анджело Ронкали, точно срещу него е девическия манастир. В него живеят 14 сестри Евхаристинки - повечето са с висше образование. Те работят като преподаватели и обслужват медицинския център в двора на манастира.  Аз бях топло посрещната от сестра Йосифа, което още повече ме убеди, че положителната обстановка не е само отвън, а и отвътре. Имат параклис и гостна, в която разговарях с тези невероятно скромни и чистосърдечни жени.

Италианеца Отец Йосиф Алоати е свещеник-мисионер, изпратен в Солун на 26 години.  През 1889 г. е купена първата къща в Солун, след освещаването й по Великден, в нея влизат неговата сестра -  Еврозия и първите четири момичета. Според идеята на отец Йосиф, мисията на сестрите Евхаристинки е да не се ограничават в обожанието на Пресветото причастие и да служат на ближния в името на Христа.

Още в първата г. на съществуването си сестрите отварят сиропиталище, в което са настанени 18 девойки. С бащиното си наследство от 40 000 италиански златни лири отец Йосиф и сестра му купуват голям чифлик в Палюрци – Македония. Този чифлик те превръщат в духовен център, основно местопребиваване на монашеската общност. Помагайки на децата сираци, те се стремят да им създадат чувство за семейство.

 „Майката е ядрото на семейството, тя възпитава мъжа и децата. От нея зависи спокойствието и уюта. “, каза сестра Сузана.

Освен грижите за децата, сестрите посещават и семействата в селата, в които има болни хора, грижат се за тях, а в училището преподават на момичетата медицински знания и езици.

Балканските войни унищожават направеното. Една част от селата остават в Гърция, друга част – в Сърбия. Центърът в Палюрци е разграбен.

След края на Първата Световна война, пребиваването им в Македония не е сигурно, заради натиска на Сърбия. Отец  Йосиф Алоати търси морална и финансова подкрепа за отпътуването на монашеската общност. Папа Бенедикт XV подкрепя делото им и финансира първоначалното им устройване. На 29 септември 1920 г. сестрите трябва да се разделят с децата, на които са отделяли грижи и внимание, заради споразумението между гръцките и сръбските власти.

Щом идват в София (1926 г.) започват  най – голямото си дело, когато върху терен от 16 декара на улица „Пиротска“, се създава триетажно училище, пансион, параклис и къща за сестрите. В пансиона пребивават сирачета от времето след войната, деца на бежанци, деца на многолюдни семейства. Папа Иван XXIII (Анджело Джузепе Ронкали) купува като млад владика целия терен.

През 1938 г. в него има вече 36 сестри и 100 момичета. Сестрите се радват на доверието на общинската и политическата власт. Столичната община им дава субсидия и поема издръжката на 25 деца. Министерството на вътрешните работи отпуска фонд  „Обществено подпомагане“ за издръжка на децата.

След преврата (1944 г). настъпват нови тежки дни за Обществото на Евхаристинките. Бавно и методично идеята на монашеското общество е унищожена. Най -  напред им е забранено да се грижат за децата. През 1952 г. има два процеса срещу католическата църква, в която са арестувани и осъдени всички свещеници и част от сестрите. Забраняват организирането на обществени кухни.  Десет години по – късно вземат всичките имоти на Евхаристинското  обществото. Отнета е сградата на „Пиротска“, а параклиса става физкултурен салон. Всички сестри са сместени в стаи на ул. „Асен Златаров“, като по – възрастните спят на легла, а по – младите на пода.

След идването на демократичните промени, през 1992 г. повечето имоти са възвърнати на Евхаристинките и започва новото преустрояване.

В началото на 1998 г. се установяват на сегашното си място – квартал „Овча купел“ в Столицата.

За финал искам да Ви предам думите на сестра Сузана:

„Да не забравяме морала - във всеки млад или стар. Всеки човек без значение от расата си е роден със съвест. Обичайте ближния като себе си. Нека хората да се държат така, както искат другите да се държат с тях.“

Материалът е изготвен от Елина Бойчева, ученичка в 9 клас на СУ "Летец Христо Топракчиев", град Божурище, за ученическия проект на EspressoNews - „Работилница за репортери 2018 – Родова памет“

„Работилница за репортери 2018 – Родова памет“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на автошкола Василеви360 Creative BulgariaУНССVolontimeRollplastSamsonite.