Парламентът прие на първо четене Бюджет 2019

84 преглеждания

Вижте колко средства се отделят за различните сектори

Със 115 гласа „за“ и 85 „против“, парламентът одобри на първо четене бюджета на държавата за 2019 година. Във финансовата рамка са заложени рекордни приходи и разходи, а от управляващото мнозинство са на мнение, че това е най-добрият бюджет, правен у нас в последното десетилетие.

Ден по-рано беше приет и бюджетът на НЗОК. Според него в здравната система догодина ще разполага с близо 500 милиона лева повече, с което общата сума за здраве ще достигне 5 милиарда и 2 милиона лева. Здравната каса ще разполага с разходна част от 4.3 млрд. лева или с 490 млн. лева повече спрямо тази година.

Според разчетите в държавния бюджет за догодина, Минималната работна заплата ще се увеличи от 510 на 560 лева. Според прогнозите от 1 януари 2020 г. най-ниското трудово възнаграждение ще стане 610 лв., а от началото на 2021 г. - 650 лв..

Основните идеи в държавната финансова рамка предвиждат хората в пенсионна възраст да не могат да работят в държавната администрация. Заложени са по-високи разходи за персонал, за социално и здравно-осигурителни плащания, за субсидии и за капиталовите разходи.

Бюджет 2019 предвижда и средно с 20% увеличение на учителските заплати, както и 10 на сто ръст на възнагражденията в държавната администрация.   

Отпускат се допълнителни 150 млн.лв. за хората с увреждания. По бюджета на МТСП са разчетени 7 млн. лв. във връзка с новия вид месечна помощ за деца без право на наследствена пенсия от починал родител. Размерът на помощта за 2019 г. е 115 лева. 40.4 млн.лв. или с 50% повече ще бъдат средствата за целеви помощи за отопление за всяка година от прогнозния период /2019-2021г./.

От 1 юли 2019 г. максималният размер на пенсиите става 1200 лв. Пенсионната политика в периода 2019-2021 г. предвижда да продължи увеличаването на възрастта за придобиване право на пенсия от 1 януари всяка година с по два месеца за жените и с по един месец за мъжете. Необходимият осигурителен стаж и за двата пола също ще продължава да расте с по два месеца всяка година до 36 години за жените и 39 години за мъжете през 2021 г.

1.58 на сто от БВП ще бъдат държавните разходи за отбрана догодина. Те възлизат на 1 839,3 млн. лв. В тях се предвиждат средства за поддържане и развитие на националните отбранителни способности и свързаните с колективната отбрана в т.ч. средства за изпълнение на одобрените от НС инвестиционни проекти.

За 2019 г. са планирани повече пари за персонал в системата на МВР и Министерството на правосъдието с цел продължаване политиката за укрепване на капацитета.

За Висшия съдебен съвет се предлагат общо приходи, помощи и дарение в размер от 116,0 млн. лв., колкото са предложили и самите магистрати. Общо разходи - 704,3 млн. лв., или повече със 113,2 млн. лв. спрямо 2018 г. Увеличението се дава за текущите разходи - 101,7 млн. лв., и капиталови разходи - 11,5 млн. лв..

За Народното събрание са предвидени приходи от 1,5 млн. лв., разходи от 79,3 млн. лв. и бюджетни взаимоотношения с централния бюджет /трансфери/ от 77,8 млн. лв. От общата сума на разходите текущите разходи са 65,2 млн. лв., капиталовите - 13,6 млн. лв., и резерв за неотложни и непредвидени разходи - 0,5 млн. лв.

Прогнозите са за намаляване на безработицата до 4,8 процента през следващата година. Заетостта ще запази темпа си на повишение от предходната година.

Прогнозната средногодишна инфлация за периода 2019-2021 г. е съответно 3,0 на сто, 2,5 на сто и 2,3 процента. Това ще доведе до ускорение в повишението на цените поради високото вътрешно търсене. На следващ етап то ще започне да отслабва в синхрон с динамиката на международните цени на суровините. Размерът на приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална програма /КФП/ за 2019 г. е 43 857,0 млн. лв., или 37,7 на сто от БВП.

Заложените разходи и вноската в бюджета на ЕС е 44 457,0 млн. лв., или 38,2 процента от БВП. Само вноската в ЕС за 2019 г. ще бъде 1 282,1 млн. лв., или 1,1 на сто от БВП.

Макроикономическа прогноза за периода 2019-2021 г. предвижда растежът на БВП да се повиши до 3,7 на сто през 2019 г. поради по-силните публични инвестиции и публично потребление и да се задържи на ниво от 3,5 процента в периода 2020-2021 г.

Очакванията са в края на годината бюджетното салдо на касова основа да е на излишък от 0,5 на сто от БВП.

Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември догодина е предвиден да остане непроменен спрямо заложения за 2018 г. от 4,5 млрд. лв.

Със 120.8 млн.лв. се предвижда да нараснат приходите на общините през 2019 г. спрямо 2018 г. като най-високи постъпления се очакват от имуществени данъци - с 60,4 млн. лв. над разчетените в КФП за 2018 г.

Увеличението на разчетените разходи за местни дейности за догодина спрямо бюджета за 2018 г. е в размер на 188,2 млн. лв., от тях за персонал - 67 млн. лв., издръжка - 85,6 млн. лв., и капиталови разходи - 32,4 млн. лв.

Източник: Народно събрание
EspressoNews