СУ „Летец Христо Топракчиев“ – символ на просветата и младежкия дух в град Божурище

472 преглеждания

Средно училище  „Летец Христо Топракчиев“ е една от най-значимите институции в град Божурище като източник на просвета, даващ криле на най-важните за развитието и бъдещето на едно общество личности - децата. Днес училището ни се състои от три сгради – в първата учат децата от първи до четвърти клас, а в другите две сгради се обучават учениците от прогимназиален и гимназиален етап. Радващо е, че все повече жители на общината се доверяват на училището ни. Заселват се много млади семейства, които тук бягат от хаоса и забързаността на столицата, и в Божурище намират спокойствие и сигурност. Броят на учениците в училището непрекъснато расте - ако преди 2 години тук са учели 520 ученици, то към момента те са 602 ученици. Родители на деца, които са учили в столични училища, а след това преместени в нашето училище, споделят, че цялостната организация, нивото на преподаване и отношението към децата е на много по-високо ниво, отколкото в София. Това кара учителите ни да се чувстват поласкани и ги мотивира да работят още по-всеотдайно. Това проличава и в подготовката на учениците, които постигат завидни резултати на национални и областни състезания и олимпиади и участват в множество международни проекти, в това число и такива на разменни начала като сегашния - „Водата в нашия свят“ и миналия - „Говорещи снимки“.

Г-жа Мая Карамфилова, директор на училището, споделя за успехите на нашите възпитаници: „Много от нашите ученици са се реализирали успешно като лекари, юристи, зъболекари, учители, журналисти. Май само политик няма. (Усмихва се.) Страхувам се да изброявам имена, за да не засегна някого, но на прима виста се сещам за Ерол от популярната група "Уикеда", д-р Ненова и не на последно място - инициатора на "Работилница за репортери" Деси Василева.“

Училището се радва на особено голям интерес както от страна на родителите, така и на децата. През последните десет години приоритетно се изучават Английски език и Информационни технологии, тъй като това са компетенции, които осигуряват успешна реализация на пазара на труда. Правят се опити за развитие на професионални паралелки с ИТ насоченост и осигуряване практика на учениците в развиващата се индустриална зона на територията на Божурище в близко бъдеще. Целта е да бъде дадена възможност на децата да работят през лятото, да трупат опит и да бъдат харесани от евентуални бъдещи работодатели, които в последствие биха финансирали висшето им образование и биха им осигурили престижни и добре платени работни места след завършването му.

Днес динамичното развитие на методите на обучение, безбройните извънкласни дейности и инициативи и модернизирането на учебната база правят училището толкова забележително и го превръщат в място от изключително обществено и културно значение. Но не по-малко завладяваща е и неговата история, която започва преди повече от осемдесет години, след създаване на конезавода през 1896-1920г., когато децата на служителите и работниците все още учели в село Гурмазово.

През 1913 г. в село Божурище се окрива училище с една паралелка от четири слети класа в помещението на конезавода. То просъществува десет години, а първият учител там е г-жа Шиварова. През 1930 г. училището е преместено в частната сграда на Стефан Стоичков. Класовете са разделени и няма слети паралелки. По същото време се открива и прогимназията, която се помества в сградата на фотографката в района на училището. Някои деца учат във Волуяк. По-късно прогимназията се премества в склад за бракувани самолети и се преустройва в няколко класни стаи. На територията между летището и конезавода започват да се заселват семейства от Гурмазово и други села, а също и семействата на служители и работници от летището и конезавода. Божурище става махала, административно подчинена на община Гурмазово.  Броят на жителите й расте, а заедно с това се увеличава и броят на децата в училището.

На 11 февруари 1934 г. под ръководството на кмета на село Гурмазово Георги Леков се провежда събрание в махала Божурище, на което присъства цялото население. Събранието взема решение да се построи училище и се определя мястото, където да бъде разположена сградата. Сформира се комисия по построяването с председател инж. Маринополски. В строежа вземат участие всички жители на махалата. За набирането на средствата се издават марки, които се продават на местните жители от съседните села. Дават се театрални представления и се събират помощи.

Официалното откриване и освещаване на построеното училище се извършва на 2 ноември 1935 г., но училището започва да функционира от 1937 г. Директор е г-н Маринов. Предложение за името на училището прави Ганчо Манчев – капитан от авиацията, а след 09.09.1944 г. - генерал. Той предлага училището да носи името на първия прогресивен летец в България - Христо Топракчиев, който е и първата жертва на авиацията в света.

Непрестанното нарастване броя на жителите на село Божурище води и до увеличаване на броя на учениците и учителите в училището. Това налага построяването на нова училищна сграда, чиито основи са изкопани през месец юни 1966 г. На изкопа е работила младежка средношколска бригада, а сградата е построена върху 1500 кв. м. площ със средства на ОНС. Тя е просторна и светла, с парно отопление, работилница и физкултурен салон.

През учебната 1967/1968 година учениците са 571, а учителите 26. Директор е г-н Вълчев, а зам. директор е г-н Цеко Найденов. На тези длъжности те остават до 1975 г. През учебната 1980/1981 г. в училището е въведено обучение на шестгодишните деца, съгласно програмата на ЕСПУ. Експериментът е под ръководството на професор Благовест Сендов. Директор на училището е г-н В. Сърбински, а зам. директор е г-жа Зоя Найденова. Учители на шестгодишните са г-жа Виолета Чочова и г-жа Александрия Стефанова. Експериментът с ПГО продължава успешно и през следващите години.

През учебната 1983/1984 г. основното училище е преобразувано в Единно Средно Политехническо училище (ЕСПУ), съгласно действащата наредба на Министерство на народното образование. Назначени са нови учители и е открит кабинет по Електротехника. Директор на училищато е г-н Св. Манолов. През следващата година е разкрит и кабинет по Общополитехническа подготовка на създаденото към завод „Вл. Заимов” УПК. Материално-техническата база в училището се разширява и обогатява. Нараства още повече броят на учениците и преподавателите. През учебната 1986/1987 г. за нуждите на училището е предоставена новопостроената сграда за детски дом в новия квартал на селото, където биват прехвърлени учениците от начален етап. Промените в образованието, настъпили след 1989 г., довеждат до отмяна на ученическата униформа, вечерния час, намаляването поведението на учениците, както и оценките по идеологическите дисциплини като Общество и личност и Обществознание. Отпада и УПК, като форма за получаване на професионална подготовка на учениците в ЕСПУ, отпада идеята за всеобщо средно образование. В училището продължава обучението по ситемата ПГО под научното ръководство на акад БЛ. Сендов, въпреки не напълно ясния окончателен резултат. В периода 1990/1995 г. източните страни членки на социалистическия лагер поемат към интеграция със западно-европейските държави. Настъпилите промени доведоха страната до тежка икономическа криза. В такава обстановка образованието е поставено пред редица изпитания: въвежда се конкурсното начало при избора на директори, длъжността зам. директор е променена в помощник директор, на учителите е дадена по-голяма свобода в избора на теми от учебния материал. Въвежда се конкурсното начало при изготвянето и на учебници и помагала. През 1991 г. за помощник директор е назначен г-н Ангел Субев, а учебната 1992/1993 г. започва с нов директор - г-н Ангел Ангелов, който напуска през март 1993 г., и на негово място идва г-жа Стефана Влашева, която впоследствие спечелва и конкурса за директори.

На 24 май 1994 г. тържествено са открити два нови модерно обзаведени кабинета по Химия и Биология. Кабинетите са изготвени по проект на инж. Колев и са оборудвани с модерна видео и аудио техника.  През учебната 1994/1995 г. е преустроен старият физкултурен салон и оборудван с нови спорни уреди. Г-жа Влашева остава на поста си като директор до 2009 г., получавайки наградата на МОН „Неофит Рилски” за изключителни заслуги. През това време в училището са направени редица благоустройства: парното отопление е на природен газ, подменена е дограмата на трите сгради, оборудвани са два кабинета по ИТ, както и езиков кабинет, въведено е обучение по хореография, за което са пригодени два салона. В началото на учебната 2008/2009 г. започва изграждането и на модерен физкултурен салон в сградата на начален етап. Първата копка е поставена от капитана на Националния волейболен отбор Пламен Константинов. От 26 януари 2009 г. до днес, след спечелване на конкурс за заемане длъжността „Директор”, директор на СОУ „Летец Христо Топракчиев“ е г-жа Мая Карамфилова Спасова.

СУ „Летец Христо Топракчиев“ има и своите традиции, с които се отличава от другите училища в столицата. За разлика от тях, в нашето училище изпращането на дванадесетокласниците става на тържеството по случай 24 май, вместо с официалния край на учебната година. Знамето на училището, украсено с лика на летец Христо Топракчиев, се посреща с мощно „ура“ и символично се предава от представители на завършващия випуск на единадесетокласниците, които да вървят успешно по техните стъпки и да опазят престижа на училището ни. След това целият випуск дванадесетокласници се качват на сцената, за да могат събралите се съученици, учители и съграждани да споделят празника им – да ги аплодират, да се насладят на изящните им тоалети и, разбира се, да чуят прочувствената реч на класния им ръководител.

Друга традиция е на 15 септември всички първокласничета, чувайки първия звънец, да прескочат голямата шестица, украсена с цветя, за да учат уроците си с лекота и да бъдат отличници. Това е и най-вълнуващата част от празненството, защото малките ученици са също толкова сладки и очарователни, колкото изискани са завършващите на 24 май.

Училище „Летец Христо Топракчиев“ е обект с историческа, но и с дълбока сантиментална стойност, защото между стените му завинаги остават затворени спомените от най-прекрасните години на възпитаниците му – ученическите.

Мaтериалът е изготвен от Габриела Янкова, ученичка в 10 клас на СУ "Летец Христо Топракчиев", град Божурище, за ученическия проект на EspressoNews - "Работилница за репортери 2018 - Родова памет

„Работилница за репортери 2018 – Родова памет“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на автошкола Василеви360 Creative BulgariaУНССVolontimeRollplastSamsonite.