Станимир Жарков: "Божурище е обречена да бъде една богата община"

1399 преглеждания

Станимир Жарков: "Божурище е обречена да бъде една богата община"

Станимир Жарков е бизнесмен и предприемач не само на територията на община Божурище, а и на Костинброд и София. Г-н Жарков е  важна част от читалищната дейност, активен дарител е в различни инициативи и събития. С негова помощ и подкрепа са реализирани не една или две инициативи. За да откриете откъде започва, неговата прогноза за икономическото развитие на община Божурище и неговата максима -  продължавайте да четете.

Искам да започна с това, че Вие сте важна част от историята на общината и нейното икономическо развитие и Вашия бизнес със сигурност си има история. Как започнахте?

Както се казва от дете се занимавам с изкарване на пари, защото бяхме три деца, а майка ми работеше като продавачка в хранителни стоки и баща ми като старшина. И така ми се налагаше да си търся начини да си изкарам джобни средства.

Започнах на 7 години, когато осъзнах, че ако обикалям поделението, което беше близо до нас, ще мога да събирам шишета и следователно да изкарвам пари. След това, когато станах на 10 започнах да изкарвам допълнително средства по много интересен начин. През  1977 година много руски групи идваха в България. Тогава зоопарка беше на Орлов мост и групите даваха на децата, които си играехме там, значки. Аз се сетих, че мога да ги продавам. И така 10 годишен на един дунапрен продавах значките от Олимпиадата в Москва. Неусетно събрах известна сума, и когато родителите ми разбраха не ми повярваха, че са от значки, все пак бях най-малкия от три деца.

На 14 години работех след училище. Правехме фигурки и кутии за сен-сен( едни малки бонбонки). На 18 години влязох в казармата и като излязох започнах срочната си служба в спортната школа „Чавдар“. 90-та година, когато започнаха промените, напуснах школата и започнах да мисля да се занимавам с бизнес. Започнах с една сергия, после станаха седем, а след това отворих ресторант на мястото на сегашната Арена Армеец.

Направих склад за хранителни стоки, откъдето ми дойде идеята да правя ишлемета в и така тръгнаха нещата. Оттам дойде и идеята за „Олинеза“.

Преди няколко години създадохте един комплекс в общината. Кръстихте го „Жарковата къща“,  за да подновите името на своя род. Бихте ли споделили каква е историята?

Това е една много интересна история. 40-те години решават да изселят селото, в което прадедите ми са имали воденица на име „Жарковата воденица“. Когато решават да построят язовир Искър няколко села попадат под него, включително и родното ми село. Налага им се да напуснат и оставят бизнеса, който са имали и затова го кръстих така. Исках да възродя името.

Беше ли Ви трудно да се реализирате?

В интерес на истината преди да навлязат големите вериги беше по-лесно. В началото на демокрацията хората имаха пари, но нямаше стока по магазините. Реализацията ставаше по-бързо, но в последствие става все по-трудно.

Какви тенденции наблюдавате в сферата на бизнеса в общината? Има ли млади хора, които искат да се занимават с това?

Мое лично мнение е, че става все по-сложно да се занимаваш с бизнес. Много по-лесно е да си в сферата на услугите, заради създаването на нелоялната конкуренция т.н. вериги, които смачкаха малкия бизнес. Става все по-трудно, но заплатите в общината са добри, а най-важна е инициативата – да искаш да се занимаваш с това.

Как виждате бъдещото икономическо развитие на община Божурище? Каква е вашата прогноза? Като имате предвид индустриалната зона и различните предприятия в Пролеша, Херакова и Гурмазово.

Божурище е обречена да бъде една богата община. Благодарение най-вече на индустриалната зона.

Смятате ли, че историята на община Божурище е изиграла роля в икономическото развитие? Все пак тук е първото летище в България и първият държавен конезавод.

Историята е изиграла своята роля от страна на това, че земите, които бяха на военните не се раздадоха на парче, а се глобализираха и се създаде една индустриална зона. Тогавашния общински съвет, в който участвах и аз, постъпи много добре като прие икономическата зона и въпреки тогавашните противоречия, смятам, че взехме добро решение за благото и развитието на община в Божурище. Защото погледнато реално това е едно спокойствие за утре, че ще се развива тази община.

Бяхте кандидат за кмет на град Божурище през през 2011г. Наблюдавайки общината сега бихте ли се кандидатирали на следващите избори отново? Защо?

В интерес на истината аз исках да вляза в политиката с една единствена цел – да направя нещо добро за населението.  И въпреки че не станах кмет се гордея с това, което направих с лични средства и най-вече читалищната дейност и парка в училищния двор на Пролеша. Гордея се, защото един ден, когато мен ме няма, дърветата, които засадихме ще останат. А, дали ще се кандидатирам – не знам. Винаги нося страстта да направя нещо за хората, не е нужно да съм кмет, но по всяка вероятност няма да се кандидатирам отново.

На територията на общината редовно се организират турнири и приятелски срещи по футбол. Вие взимате дейно участие. Така ли разпускате? Това ли е вашето хоби, все пак сте толкова зает човек?

Футболът ми е хоби и в крайна сметка трябва да се спортува. Спортът е здраве. Ако нещо ме притеснява в общината, то това са терените. Има ги, но достъпът е ограничен. Не трябва да се гледа на парче, трябва да има приемственост във всичко. Една изградена платформа и последователност.

Като човек, който се занимава с бизнес от дълго време - какво бихте посъветвали тези, които тепърва тръгват по този път?

Да не се отказват! Винаги има трудности. Аз имам една проста максима, че парите са по земята само трябва да се наведеш и да ги събереш. Например ако минеш покрай едно кошче за боклук ще видиш, че 40% от съдържанието му е суровина. Тази суровина е пари. Всичко около нас е пари, стига да можеш да ги събереш.

Има ли въпрос, който искахте да Ви задам, а съм го пропуснала?

С удоволствие бих разговарял с един млад човек за всичко. Много ми се иска следващия път  да си разменим местата – аз да задавам въпросите.

Материалът е изготвен от Йоанна-Виктория Лозанова, ученичкa в 11 клас на СУ "Летец Христо Топракчиев", град Божурище, за ученическия проект на EspressoNews  „Работилница за репортери 2018 – Родова памет“

„Работилница за репортери 2018 – Родова памет“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на автошкола Василеви360 Creative BulgariaУНССVolontimeRollplast.