Там, където...

1444 преглеждания

Всеки има своето щастливо място. За някои хора това е работата, за други е вкъщи, трети предпочитат тихо и спокойно местенце, някои пък –  шумно и оживено. Но всички те имат нещо общо – това са местата, на които обичаме да бъдем и в най-радостните, и в най-неспокойните дни.

Нека ви заведа на моето любимо място. По-точно места. Моят край е изпълнен със спиращи дъха природни и културни забележителности. Двете ми любими са Вазовата екопътека с водопада „Скакля“ и паметникът на Дядо Йоцо, близо до село Очин дол. Две кътчета сякаш от друга планета. Две кътчета, които изпълват душата ми с едно изумително, неописуемо чувство на спокойствие и уют. Две кътчета, които ме карат да забравя дребните проблеми, неприятностите, лошите мисли. Две кътчета, а всъщност всичко, от което се нуждая.  

Вазовата екопътека и водопада „Скакля“. Уникално място, олицетворение на Майката природа. В подножието се намира река Искър със своите бушуващи води. Величието на гордите борове и клонестите дъбове и буки въздейства на човека. Птичките огласят гората със своите песни. Стигайки до водопада, човек затаява дъх. Гледката, шума на падащата вода, разхлаждащите пръски те отнасят в един друг свят – свят на хармония, чистота и възвишен дух. Изкачваш се полека по планината и стигаш до върха на скалите. Пътят събужда и философски мисли – не е ли така и с живота? Вървиш нагоре, нагоре към нещо добро и красиво. С ръце, протегнати към слънцето, поглеждаш родната страна. Каква невероятна природа! Стоейки там, с поглед към планините, реката и селата, се чувстваш жив.  Чувстваш се изпълнен с готовност и смелост, вярваш, че можеш да постигнеш всичко. Поеми дъх, защото продължаваме пътя си.

Паметникът на Дядо Йоцо. Там, където Вазовият герой оживява. През зимата слепият старец гледа голите дървета, прегърнати от непокътнатата снежна покривка. Гората прилича на бляскаво бяло поле, озарено от слънчевите лъчи. Пролетта носи нов живот на това вълшебно място. Дърветата се пробуждат от своя зимен сън и отново разцъфват. В тишината се открояват мелодичните песни на птиците. Вълшебната музика не се носи от касети, тя звучи светла и чиста. Сядаш под слънчевите лъчи и се унасяш. През лятото паметникът е оживено място, изпълнено с усмихнати хора и положителни емоции. Жизнените цветове на природата и нежните звуци изглеждат като сцена от филм. Есента носи свеж хладен въздух, който изпълва дробовете ти. Неописуемата красота на пъстрите листа те кара да осъзнаеш силата на природата. Понякога, когато падне мъгла, можеш да видиш потъналото в мрак село под нея, а над нея – слънчевите лъчи, озаряващи паметника. Всеки сезон носи различно настроение на това магическо място и ме изпълва с различни емоции. Но едно не се променя – чувството за свобода, за което пише и Вазов в своя разказ „Дядо Йоцо гледа“. 

Избрах тези места, защото те са там, където се сливаш с природата. Освобождаваш се от тревоги, зареждаш се с положителна енергия и увереност. Човекът е нетрайно същество във Вселената, но природата е вечна. Какво по-въздействащо има от нейното величие?

 

Материалът е изготвен от Елица Борисова, ученичка в 10 клас в ПГ „Велизар Пеев“ град Своге, за ученическия проект на Еспресо Медия "Работилница за репортери 2017 – Разкажи за твоята България".

Проектът "Работилница за репортери 2017 - Разкажи за твоята България" се осъществява под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел  и с любезното съдействие на автошкола Василеви360 Creative BulgariaАвтомотор Корпорация АД, ПГ „Велизар Пеев“ – град Своге, TBI InfoИнтегралОСКАР-ЕЛSamsoniteБигла 3Go4Raw.

 

Ексклузивен телевизионен медиен партньор:  

Българската национална телевизия

 

Медийни партньори

BULGARIA ON AIRb2b Мediaсп. Мениджърnoviteroditeli.bgObekti.bgИА Кросс