„Магнит”- вчера и днес

324 преглеждания

Едно интервю на Беатрис Георгиева с първия инженер в Годеч - Владимир Христов

Ще ви запозная с един човек на 78 години, от град Годеч. Той е първия инженер в града, посветил целия си трудов стаж за благото на общината.

Инж. Владимир Тодоров Кръстев е първия инженер в общината, бивш директор на завод “Магнит“, бивш кмет, понастоящем пенсионер. Роден е през 1940 г. в село Каленовци, община Годеч. Завършва годечката гимназията през 1957 г. и ВМЕИ София през 1966 г. Започва работа в завод “Магнит” същата година по разпределение. До 1995 г. работи на различни длъжности. Започва като главен технолог след това главен инженер, заместник директор и директор. Избран е за кмет на община Годеч през 1995 г. и е такъв един мандат. Пенсионира се и работи във вече приватизирания завод – “AQ Магнит” като охрана до 2012 г.

Компанията

През 1965 г. в град Годеч е създадено предприятие за производство на малки сухи силови трансформатори с численост 50 души, като година по-късно приема името завод “Магнит”. С течение на времето в завода се развива и ново производство - високомощни предпазители, /ВП/ за да стигне с численост 845 души през периода 1986 – 1988 г. и да се превърне в предприятие произвеждащо най-голям обем продукция и даващо облика на икономическото развитие на общината по това време.

Следват години на икономическа криза, спира износа за СССР, не се откриват нови клиенти. Ограничава се производството, съкращава се персонала.

Появява се инвеститор от шведска компания през 1995 г., който проявява интерес и след процедура в Агенцията по приватизация става собственик на завода през 1997 г. Заводът е преобразуван в “AQ Магнит”. Специализира се в нов вид производство – апаратурно производството на трансформатори и дросели. Компанията се развива и работи и до момента.

Кога е създаден завод Магнит”, кой е неговия първи директор и какво е производството?

През септември 1965 г. с постановление на МС се взима решение да се създадат предприятия извън София, като се създаде работа на населението от района. Така се решава част от производството на софийския Бергман да бъде преместено в град Годеч. Това е завод за производство на малки, сухи силови трансформатори. Първата група от работници се обучават в София, следва пренасяне на оборудване и на 15 октомври 1965 г., заводът е тържественото открит. За негов ръководител на е определен Александър Живков.

Къде намират приложение изработената продукция ?

Намират приложение в различни сфери на електротехниката. За оборудване на електротелфери, за управление на електротелфери, оборудване на ел. табла и др.

По-късно произвежданите трансформатори и дросели намират приложение при управлението на крупни металорежещи машини с електронно управление .

Кои бяха Вашите клиенти?

Основно продукцията бе за завода за електротелфери град Пловдив, където се произвеждаха табла за управление на телфери и завод Подем град Габрово. По това време се произвеждаха трансформатори за осветление, неоново осветление /реклами/ и корабни трансформатори. Така, че основните клиенти бяха заводите във Варна, Пловдив, Бургас и Русе.

С течение на годините се усвоиха нови трансформатори, започна и ново производство на високомощни предпазители и кръга на нашите клиенти се разшири като голяма част от продукцията се изнасяше за бившия СССР.

Разкажете малко повече за завода –как започна работа, как се разви през годините и кога беше приватизиран ?

Първоначално производството на малките сухи силови трансформатори започна във временно построени постройки, намиращи се на територията на сегашния завод.

Възникна необходимостта от проект за сграда. Направен бе такъв, разгледан и възложен за строителство на Окръжна строителна организация. През 1971 г. сградата е готова и производството е преместено.

Ежегодно се усвояваха нови трансформатори. Института по електропромишленост София правеше разработките прецизно, а тук се редактираха и усвояваха. Първоначално беше предвидено и производството на дросели в завода, но впоследствие част от това производство бе преместено в град Вършец. Трябваше да се усвоява ново, различно производство трансформатори за попълване на капацитета на завода и се пристъпи към усвояване на високомощни предпазители /ВП/, които се произвеждаха в завод Искра град София. Взето бе решение да се прехвърли част от производството в нашия завод.

Група работници отидоха на специализация няколко месеца, след което се прехвърли необходимото оборудване и така започна производството.

Сухите трансформатори и ВП са двете основни производства обособени в два цеха.

Към 80-те години /1976-1977 г./ започна производството на трансформатори и дросели за управление на високомоментни задвижвания. Голяма гама и сериозно производство. Това са трансформатори за управление на крупни металорежещи машини с електронно управление, които се изнасяха предимно за бившия СССР. Модернизираха се корабните трансформатори, усвояваха се трансформатори за запомнящи се устройства в едноименния завод в Пловдив,  в които се вграждаха трансформатори и дросели произведени в “Магнит”. През 80-те години завода беше препълнен от поръчки за работа, предимно за СССР, не директно, а чрез заводите износители в Сливен, Русе и Пловдив износители. Това бяха заводи за високомоментни задвижвания. Там се произвеждаха моторите, ние-апаратурата и така окомплектовахме изделията и ги изпращахме на корабите.

Трудна бе задачата да намерим работници, защото по това време в община Годеч нямаше безработица. И така до 1990 г., когато износът за Съветския съюз приключи. През периода 1990-1995 г. заводът беше в пълен застой - ограничаване на производството и съкращаване на персонал. През септември 1995 г. се появи инвеститор от шведска компания, който се интересуваше от това производство. Последваха около една година преговори и се стигна до приватизационна сделка осъществена от Агенцията по приватизация като шведската компания стана собственик на завода.

Колко беше персонала на завода в началото и в края на периода?

Какво е съотношението инженери – работници?

Завода започна работа с 50 души, но постепенно ежегодно нарастваше. Максимумът, който достигна бе 845 човека (1986-1988 г.) в това число изградените филиали на завода в селата Гинци, Бучин проход и Бракьовци. Съотношението между инженери и работници е различно. През 1966 г. аз бях единствения инженер в завода, като в следващите пет години инженерите станаха между 10 до 15 души. Имаше хора по разпределение, които живееха в Годеч. Част от тях стажуваха и след това продължаваха работа в завода, а други напускаха след приключването му. Заводът започна да издържа и стипендианти. Тук можем да споменем един от тях инженер Хари Ацинов, който ме наследи на поста директор. От 845 души персонал около 100 са инженерно икономически административен персонал като инженери, главен счетоводител, счетоводство, началници на цех и на смяна, дирекции и отдели.

Каква е заслугата на завода за икономическото развитие на общината ?

Огромна е заслугата на завода към общината. Той започна след другите предприятия в района. “Магнит” по обем произведена продукция беше повече, а завод “Ком” бе с по-голям персонал, но те произвеждаха по-евтини изделия, така че завод” Магнит” бе на първо място по обем произведена продукция, най-голяма печалба отчисляваше и се утвърди като водещо промишлено предприятие в община Годеч.

Какъв е приносът Ви като директор на завода за подобряване условията на труд и усъвършенстване на технологичния процес ?

Като директор една от целите ми включваше подобряване условията и безопасността на труд. Производството е свързано с физически усилия. Ежегодно се внасяха апарати и апаратура за облекчаване на труда, разработвали сме автоматични линии включително роботи. Внимание се отделяше за почивките на работниците и служителите . Построена бе почивна станция със столова в Ахтопол и бе на разположение през туристическия летен сезон. В завода също беше създадена столова за хранене на работниците и служителите. Имаше период, в който с нормативен документ бяха създадени селскостопански обекти на територията на завода (свиневъдна ферма, магазин, оранжерия) за произвеждане на стока, която да бъде използвана в стола.

Вие бяхте кмет на община Годеч. Какво направихте за икономическото развитие на общината?

Бях кмет един мандат (1995-1999 г.). Това бе периода на икономическата криза. Всички капиталови вложения бяха спрени, но въпреки това мога да кажа, че по това време бяха изградени: Воден резервоар в село Туден, изграден водопровод в село Комщица, помпена станция в село Голеш, водоснабдяване в село Връбница, сградата на кметството в село Шума, направен беше пътя през село Гинци и други.

Какво е Вашето лично мнение за икономическото развитие на общината в момента ?

На територията на общината работят няколко основни промишлени предприятия (завод “AQ Магнит”, завод “Окта Лайт”, Мина “Станянци”) като водещо продължава да е “AQ Магнит” с най-голям обем произведена продукция и по персонал. Благодарение на сътрудничеството и придобиването й от шведска компания тя продължава да е фактор за икономическото развитие на общината. Произвежданите индуктивни елементи (трансформатори и дросели) намират приложения във високоскоростни влакове включително и метро, които имат развитие и в световен мащаб. Това производство е част от голяма шведска компания, която произвежда изделия за световни фирми като например канадската фирма Бомбардиер (Bombardier Inc) и много други. Това производство има бъдеще и перспектива.

Като пенсионер липсва ли Ви завода? Поддържате ли контакти с днешното ръководство ?

След като се пенсионирах работих 10 години като охрана в завода до 2012 г. Целият ми трудов стаж е минал там. През първите две-три години завода ми липсваше много и често го посещавах да се видя с приятели. Сега поддържам контакти с инженер Хари Ацинов. Той е зам. изпълнителен директор в момента при това и съсед.

Какво според вас е необходимо за да се развива и в бъдеще общината ?

Най-важното е да се развива икономиката. Тогава ще има и търговия, и култура и туризъм, и училище и болница. За съжаление след промените много хора напуснаха Годеч. След 1990 г. всичко се срина, загива икономиката. Най-важното за общината е да се развива икономиката в пълния й обем - промишленост, минодобив, фермерство и селско стопанство. В община Годеч засега двата завода и мината се развиват в общи линии. Има необработваема земя, която е все още пустееща, има и условия за животновъдство. Годеч е един чист, недалеч от София град. Има голяма база изградени къщи, улици, предприятия, създадена е мрежа инфраструктура , която е добре да се използва и поддържа. Като курортен град също може да се развива- има хубав планински въздух, за туризъм и отдих, има забележителности, който си заслужава да се видят.

Материалът е изготвен от Беатрис Георгиева, ученичка в 11 клас на СУ "Проф. д-р Асен Златаров", град Годеч, за ученическия проект на EspressoNews - "Работилница за репортери 2018 - Родова памет"

„Работилница за репортери 2018 – Родова памет“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на автошкола Василеви360 Creative BulgariaУНССVolontimeRollplastSamsonite.