„А може би някога ще се завърна в дядовата къща!“

2002 преглеждания

„А може би някога ще се завърна в дядовата къща!“

Бяла Слатина е градът, който сътворява в мен стотици различни чувства, най-вече вълнение. Вълнение породено от корените ми от страна на моята майка – човека, който дълбоко обичам. Градът е известен с  традиции и интересни личности – поетът Николай Хрелков, българската писателка и политик Блага Димитров, българският телевизионен и радиоводещ Емил Трифонов (Кембълът).

В града топлата атмосфера никога не си отива, усеща се най-вече през зимата. Въпреки неволите, които сполетяват хората в тяхното ежедневие, празничния дух не ги напуска. Коледните традиции датират още от десетилетия назад, когато хората може и да са имали малко, но от сърце са споделяли празничната си трапеза с всички съседи. Жителите там са едни от най-милите и чистосърдечни българи, с които някога съм имала възможността да говоря. Всеки път щом вляза в града усещам не само празнична атмосфера, но и целия позитивизъм и искреност съдържащ се в него. Може за някои хора да е най-обикновено селище, но за мен  крие разнообразна история, въпреки малкото си население. То е толкова будно, толкова живо, че няма как да не усетиш положителната енергията, която предава.

Една от най-любимите ми традиции е запалването на Коледната елха, която всяка година се променя и свети все по-ярко. Светлината на елхата отразява щастливите лица на стотиците дошли на празненството. Коледните представления развеселяват децата и техните родители. Обикновено всички магазинчета се включват с почерпки и малки подаръчета. Местната библиотека предлага не само почерпка, но и безплатна коледна пиеска за деца. Училищните коледни пазари се радват на огромна популярност. Самите учители и родители продават храни, напитки, играчки и какво ли още не. Събраните пари отиват за благотворителна кауза. Освен това е изключително забавно за децата да видят учителите им маскирани като Дядо Коледа и елфите му.

Добродетелството и чистосърдечността на хората ме кара да вярвам, че в България все още има кътчета на Рая. Може и да не познавам повечето, но ги усещам невероятно близки, защото във всеки един от тях се крие човечност. За мнозинството северозапада е причина за черен хумор и нападки, но Бяла Слатина е мястото, което може да накара всеки човек да се замисли за своите родови и морални ценности. Усещам, че не ми трябва големия забързан град, а сигурното и топло, с дъх на канела място, което запазва своите традиции и по свой собствен начин е неповторимо.

Понякога заспивам с мисълта, че светът може да е точно толкова сплотен, колкото е и Бяла Слатина, а друг път с „А може би някога ще се завърна в дядовата къща!“

Материалът е изготвен от Елина Бойчева, ученичка в 9 клас на СУ "Летец Христо Топракчиев", град Божурище, за ученическия проект на EspressoNews - „Работилница за репортери 2018 – Родова памет“

„Работилница за репортери 2018 – Родова памет“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на автошкола Василеви360 Creative BulgariaУНСС.