Хранителни разстройства – съвременният бич – 2 част

2154 преглеждания

След като последния път обърнахме внимание на най-често срещаните хранителни разстройства, анорексия и булимия, в тази статия ще разгледаме останалите, не по-малко важни и сериозни заболявания на психиката, свързани с храната.

Орторексия

Орторексията е патологична мания да се яде само здравословна храна. Произлиза от гръцки: от думите “orthos” – правилен, верен и “orexis” – желание. В началото хората с този проблем силно желаят да постигнат балансирано хранене, да се чувстват заредени с енергия, защото приемат полезни „чисти“ храни, някои избират– вегетарианство, веганство, суровоядство и т.н. Здравословното хранене се превръща в мания.

Тази болест е описана за първи път от д-р Стивън Братман, който практикува алтернативна медицина. Неговата книга "Пристрастени към здравословната храна", в която се описва орторексията, става бестселър. В книгата си Братман представя няколко въпроса, които разкриват наличие на орторексия, като "Различава ли се начинът ви на хранене от този на близките ви?", "Чувствате ли се виновни, ако ядете нещо непозволено за хранителния ви режим?", "Интересувате ли се повече от полезните съставки в храната, отколкото от вкуса й?" и т.н.

Тези, които отговорят положително поне на един от въпросите, могат да се смятат за пристрастени към здравословното хранене. Тази нова болест, характерна за западното общество, се появява след манията по диетите, култът към тялото и страха от консумиране на храни, обогатени с изкуствени продукти.

Често пъти специалистите, обясняват оторексията с обесивно-компулсивно поведение или с анорексично поведение. Хората с оторексия постепенно стигат до физическо и нервно изтощение. По-голямата част от времето е посветена на планиране и приготвяне на храната. Случайно допуснатите отклонения в режима на хранене водят до тежки емоционални кризи. Полагат се усилия за спазване на този хранителен режим, наблюдава се фиксационно поведение и както и при другите хранителни разстройства „Чистата храна“ става център и смисъл на живота. Отделя се все повече време за обмисляне на вида храна /постепенно се стига само да няколко вида/, начин на приготвяне и консумиране. Този рестриктивен начин на хранене води до недохранване – авитаминоза, желязо дефицитна анемия, остеомалация и др.

Хиперфагия – системно преяждане

Системното преяждане (хиперфагия) е характерно за всички възрасти. Страдащите от този проблем са в повечето случаи с наднормено тегло и изпитват непрестанно желание да се хранят, дори когато не са гладни.  Човек страдащ от Компулсивно Преяждане е здравословно застрашен от сърдечен удар, високо кръвно налягане, висок холестeрол, бъбречни заболявания/отказ да работят, артрит, костна детерорация и мозъчен инсулт. Системното преяждане е свързано с поглъщането на огромни количества храна наведнъж, често за кратко време. Болният не може да се контролира и се храни бързо, но не се чувства заситен. При системното преяждане имаме психично чувство на глад и желание за ядене, което няма общо с физиологичната нужда.

Мъже и жени, които са Компулсивно Преяждащи понякога се крият зад тяхната външност, използват я като блокаж срещу обществото. Те изпитват вина за това че не са „достатъчно добри”, срам от свръх-теглото си, и като цяло страдат от прекалено ниско самочувствие. Те използват храната и храненето за да се справят с тези чувства, което ги завърта в един затворен , порочен, кръг, от който се опитват да избягат непрестанно. Страдащите – с ниско самочувствие и изпитващи непрестанна нужда от любов, те се обръщат към епизодично компуливно хранене или преяждане като единствен начин да избягат от болката и да намерят утешение (макар и много краткотрайно) в храната, самозадоволявайки нуждата си от обич.

Емоционално хранене

За емоционалното хранене няма възраст. На него може да са подвластни малките деца, които постепенно се научават, че когато им е тъжно шоколадът може да ги успокои, така и хората в късна възраст, които при стрес са в състояние да изядат огромни количества храна. Като цяло жените са по-засегнатия пол, защото са по-склонни към това да преживяват силно всякакви събития от живота си. Експертите изчисляват, че 75% от преяжданията се причиняват от емоции. Емоционалното хранене е израз на начина, по който се усещаме. То е начин на реакция към околния свят и представлява невъзможност да решим проблема си, или да преодолеем проблема, който ни вълнува в момента – или понякога – от години. Чувството за самота е едни от най-често срещаните провокатори на емоционалното хранене. Празнотата, която усещаме, се опитваме да запълним с храна. Тя трябва да ни даде топлина, близост, присъствие, общуване. Страхът е друго състояние, в което се появява емоционалния глад. Често пъти килограмите, които качваме – защото ако емоционалното хранене продължава в дълъг период – тогава винаги се стига до качване на теглото. Тези килограми, натрупвайки се около нас, изпълняват ролята на щит. Те ни дават илюзорно усещане за защитеност, което да ни противопостави на ситуацията, пораждаща страх, тревога, опасност, сякаш ние се чувстваме по-силни и заземени, по-трудно поклатими. Много от нас научават че има храни, които поне за кратко време осигуряват успокоение/блаженство или „комфорт на душата”. В резултат, ние често се обръщаме към храната за да изцели душевните ни рани или да разреши нашите емоционални проблеми. 

Вяра Стефанова