Симеон Симеонов, победител в „Работилница за репортери – 2017 Разкажи за твоята България“: „Много бих искал в следващото издание на „Работилница за репортери“ да се включат още повече млади журналисти! Пожелавам на следващото жури да бъде затрупано от страхотни материали!“

ЕspressoNews публикува интервю с победителя в „Работилница за репортери – 2017 Разкажи за твоята България“ – Симеон Симеонов, ученик в 11 клас, СУ "Проф. д-р Асен Златаров" град Годеч.

Защо реши да се включиш  в „Работилница за репортери”?

Запретнах ръкави в "работилницата" още миналата година в първия сезон. За съжаление се включих в много малко от задачите. Миналогодишната церемония, запознанството с участниците и най-вече с победителя - Василена, рефлектираха върху мен и си обещах, че в следващия сезон ще се постарая да се представя далеч по-убедително! И успях да си спазя думата!

Кои от поставените задачи предизвикаха най-голям интерес у теб?

Почти всички задачи бяха завладяващо интересни! Но на пиедестал поставям репортажът, есето и пътеписа!

Кои бяха най-трудните и защо?

В навечерието на церемонията ми зададоха същия въпрос! И отговорът ми бе „Репортажът!“ – за обосновка посочвам трудността, с която се прави. Сериозните моменти, в които трябва да запазиш самообладание и да се абстрахираш от обкръжаващото те. Изключително трудно е!

Въображението, което включваш на пълни обороти, за да се получи точно това, което искаш! Техниката... Тук искам да благодаря на Велина Михайлова – близък приятел, който ми помогна с осигуряването на записващите устройства и веселото настроение, без които нямаше да се справя. И монтажът – Румен Кръстанов прави чудеса! – в мига, в който го помолих за помощ той се отзова и малко по-късно заснетият материал беше монтиран. Без тяхното съдействие репортажът нямаше да е това, което е!

Какво би желал да се подобри в Работилницата?

Много бих искал в следващото издание да се включат още повече млади журналисти! Пожелавам на следващото жури да бъде затрупано от страхотни материали! Сравнявайки с миналата година, интересът се е увечилил тройно! Надявам се броят да расте все повече и повече, защото това е възможност, която не е за изпускане!

Какво те впечатли в церемонията по награждаването?

Впечатлиха ме всички участници, предопределени  да носят изкуството в себе си. Стиховете, песните, цялата програма! Също така и учениците, отговарящи за кетъринга. Но тук искам да отбележа, защото почти цялата зала остана изумена, че всеки един участник (а те бяха повече от 60) получи награда! Всеки труд бе оценен, независимо от броя изпратени материали! И това прави впечатление, защото в наши дни е рядко срещано. Който остави и последния инструмент в "работилницата", пое към родния си град доволен и удовлетворен! А това е най-важното!

А имаше ли нещо, което не ти допадна в организацията на събитието?

Нетърпението! На всеки важен епизод бе вмъкнато отклонение в програмата, което осезаемо увеличаваше напрежението между присъстващите. „Кой ще вземе наградата! Кое място ми е отредило журито?! Ще се доредя ли до кетъринга?!“

Нямам абсолютно никакви забележки! Което е рядкост!

Какво е да си победител в Работилницата?

Безпрецедентно чувство! Неочаквано. Разтърсващо.

Толкова много награди и изненади! В началото не можех да повярвам. Постоянно си казвах „Е, няма как... Шофьорският курс, стажът в радиото... и това е много. Не очаквай първо място.“. През цялото време, докато Ева Майдел говореше, бях в напрежение. И не само аз, всички мои познати, които присъстваха и стискаха палци.

Когато не очакваш дадено нещо, елементът на изненадата се утроява... така беше и на церемонията!

Разкажи какви награди спечели. Коя е от най-голямо значение за теб?

Поред на номерата ли? Стаж в радио FM+  – да се уча от Евелина Павлова за мен е истинска чест. Шофьорски курс от автошкола „Василеви“ (в началото, когато разбрах за тази награда фигурира се устремих към спечелването й. Тя бе от най-голямо значение за мен, мой първи приоритет – също и помощ за моите родители ). Следва 360 Video Workshop, за него просто нямам търпение... и голямата награда – пътуване до Брюксел, Белгия. Град, пропит с история, който с радост ще посетя!

Разбира се, разделих се с работилницата и с множество материални награди (и шоколад!).

Смяташ ли да се занимаваш и занапред с журналистика?

Обмислям го. Разговарял съм с доста хора, занимаващи се с тази професия. И чувам положителни и отрицателни позиции. Преди време попаднах на една статистика, че България заема 118 позиция по медийна свобода. И точно това ме притеснява... Не съм човек, чиито мисли могат да бъдат затворени в клетка или насилствено променяни. А искам да работя нещо, което ще ме удовлетворява.

Но всичко е много относително. Имам още време да помисля.

Искаш ли да се обърнеш специално към някого?

Освен към Десислава, Диляна и Мария, към които насочих вниманието си цялата вечер,  на които благодаря за идеята, за реализацията, за наградите и топлото отношение към всички нас, сега искам да посветя тези няколко реда за хората, които бяха до мен през целия конкурс...  и не само.

На първо място, това е семейството ми, което винаги ме държи високо и ми помага да се изправя, когато падам. Приятелите ми – първите читатели на моите разкази, пътеписи, истории, без чието мнение не изпращах материал. Специална благодарност на моя класен ръководител Диана Станоева, учител по български език и литература, защото без страхотните ѝ съвети и напътствия силата на думите ми нямаше да бъде така непреклонна, оригинална и смела.

На Лилия Арсова, основоположник на клуб „Млад журналист“, която бе моята опора през този сезон на „Работилница за репортери“.  Никога не се усъмни в моя успех.

Благодаря на всички! Ако започна да броя имена, предполам че няма да ми стигне мястото и ще пропусна някой, а всички са важни...

EspressoNews

Коментари

Няма добавени коментари.

Добави коментар: