„Арт Екстрийм” 2017 през очите на победителката на страха Елица Борисова

1895 преглеждания

„Арт Екстрийм” 2017 от първо лице. Споделени емоции от Елица Борисова, ученичка в ПГ  „Велизар Пеев“, посланик на община Своге, от второто издание на конкурса "Работилница за репортери 2017 - Разкажи за твоята България.

На 24 юни съвсем близо до моя роден град Своге се проведе първия по рода си фестивал „Арт Екстрийм“. Разбира се, не пропуснах и тази възможност да се насладя на красивите гледки и емоцията, представени по малко по-различен начин.

Програмата беше много добре подготвена, включваше множество игри, награди, музика и танци. Родопските гайди, които звучаха на фона на тихия шум на водопада, ме накараха да затая дъх. И тъй като фолклора заема специална част в моето сърце, не пропуснах да се хвана на едно истинско, българско право хоро.

Този фестивал ми даде възможност да заинтригувам свои роднини, които дори не бяха чували за тази забележителност – водопад „Скакля“, и по този начин да им покажа красотата на нашия балкан. Както преполагах, те бяха очаровани и обещаха да се върнат, за да разгледат и останалите забележителности в района. С това аз смятам, че дадох своя принос в популяризирането на община Своге като дестинация за приключенски и екстремен туризъм.

Програмата продължаваше да забавлява хората с пълна сила, докато аз чаках, за да се запиша за въжения тролей. След половинчасов престой, много въздишки и мили погледи, когато вече смятах, че нямам шанс, един така добър човек ми предостави своята декларация. Побързах  да я напиша и с нетърпение я дадох на екипа. За жалост, имаше 10 души преди мен и трябваше да изчакам още час.

Чакането премина по-бързо от очакваното и вече беше време за кулминацията на приключението, наречено „Арт Екстрийм“. Докато екипа подсигуряваше моята безопасност, страхът все повече се надигаше в мен. Винаги съм имала страх от височини, но бях решена да не му позволявам да отнема приключенския ми  дух. И така, заставайки на сантиметри от пропастта, точно когато страхът вече беше обзел всяка частичка от мен, си казах: „Скачай!“. И скочих. Само за секунди вече се намирах на 90 метра височина. Страхът беше изместен от адреналина и чувството, че съм се преборила със себе си. Докато изчаквах да ме издърпат, имах достатъчно време да огледам природата около себе си. Водопадът, който съм виждала десетки пъти, ми се стори по-величествен и красив от всякога. Дърветата, пръските, дори птиците сякаш бяха различни. Погледнато от този ъгъл всичко беше някак магическо, дори нереално.

Своеобразната обиколка на водопада свърши, когато се озовах на платформата, и пред мен се изправи едно ново предизвикателство – стълбата, долепена до скалата, по която трябваше да се изкача, за да стигна обратно до пътеката. Ако паниката не ме беше завладяла преди това, тук вече тя упорито се бореше със смелостта ми. Няколкото подхлъзвания, десетките ожулвания, непрестанното чувство, че ще падна, изостриха всички мои сетива. Когато най-сетне бях на крачка от върха, успях да си поема спокойно дъх. Бях изморена, с няколко рани, но много щастлива и с широка усмивка. Най-сетне успях да преборя своя страх, да се изправя пред него и да победя. И без „Арт Екстрийм“ това нямаше да бъде възможно.

След като си отпочинах и разказах на приятелите си за уникалното преживяване, беше време на сцената да излезе БГ дуетът. Надявах се да чуя народни песни, на които отново да се хвана на хорото, но в началото те изпълниха няколко страхотни български поп песни. За мое щастие, група ентусиасти решиха въпреки това да играят народни танци на фона на поп музиката. Все по-многобройна ставаше групичката на фолклорните любители. Виждайки големия интерес, дуетът с радост започна да изпълнява народни песни и цялата поляна стана, за да изиграе традиционните български хора под ритмите на българската народна музика.

След страхотното им представяне и изключителната емоция, които БГ дуетът донесе на публиката, беше време за голямата звезда на вечерта – Михаела Филева. Красива, дружелюбна, положителна и много талантлива, тя зарадва всички зрители, малки и големи. Макар вече да ни беше студено и отчаяно да се нуждаехме от сън, Михаела успя да ни разведри и да ни донесе нови сили. След края на нейното изпълнение и бурните аплодисменти, които получиха всички участващи и допринесли за организирането на това събитие, беше време да се прибираме. Въпреки умората, която беше донесъл денят, се чувствах по-жива от всякога.

Фестивалът „Арт Екстрийм“ за мен беше едно ново, незабравимо преживяване, изпълнено с положителни емоции, музика и адреналин. С нетърпение очаквам другата година, когато ще се насладим на нови гледки и приключения. Силно се надявам това събитие да се превърне в традиция и да продължи да прославя моя красив роден край – община Своге.

Елица Борисова