Депресия – съвременният бич

Добавена на:
30.06.2017/15:50
Коментари: 0

Депресията се смята за болестта на XXI век. Проявява се с ред симптоми като: загуба на енергия, загуба на интерес към обичайните дейности в живота, тъга, загуба на апетит и тегло, затруднена концентрация, себе-критичност, чувство за безнадеждност, физически оплаквания, отдръпване от другите хора, раздразнителност, трудно вземане на решения и мисли за край на живота. Много депресивни хора се чувстват освен това и тревожни. Те често изпитват безпокойство, не могат да се задържат на едно място или са замаяни, могат да имат също топли или студени вълни, замъглено виждане, сърцебиене и потене.

Клиничната депресия може да варира от лека до тежка и според това хората, които страдат, имат или малко на брой симптоми, през малка част от времето или чести, продължителни и понякога доста притеснителни симптоми.

Възникването на депресията се отдава на различни причини, но съвременното разбиране за генезата на разстройството отчита влиянието на множество фактори – биологични (генетични, невромедиаторни), психологични, социални. Натрупани са интересни изследователски данни, които подкрепят хипотезата за наличието на генетични фактори, водещи до предразположение към депресивно разстройство.

В клиничната картина на депресивното разстройство преобладават симптоми на тъга, нарушение на естествените влечения и срив на отношението към собствената личност. Хората, които страдат от депресия, са тъжни, с потиснато настоение, склонни към плачливост, постепенно те губят интерес към нещата, които преди са обичали да правят (работа, хоби, срещи с приятели), някои от тях се изолират от близките си.

Важен симптом на депресивното състояние е чувството за вина, високата склонност към себекритика, дори когато липсват реалистични основания за това и ниската себеоценка на индивида. Хората с депресия често смятат, че са в тежест на близките си и изискват прекалено внимание от тях.

Друг централен симптом на депресивното разстройство е нарушението в съня и влеченията. В епизодите на депресия често се наблюдава безсъние, прекъсване на нощния сън или ранно събуждане. Понякога обаче сънят се нарушава в противоположна посока – като се увеличава по времетраене, но въпреки това не води до чувство за отпочиналост и бодрост при събуждане. Заедно с тъгата и нарушенията в съня при депресивните състояния често се наблюдава загуба на апетит и липса на интерес към храната. Като цяло преживяването на удоволствие е изгубено, сексуалният живот също може да претърпи промени в тази посока. Понякога, макар и не във всички случаи, депресивното състояние може да бъде съпроводено с високи нива на тревожност и раздразнителност. Често явление при депресивни пациенти са неспецифичните телесни симптоми (напр. болка, тежест в сърцето и т.н.), за които няма телесна причина.

Способността на индивида да работи и изпълнява творчески задачи се затруднява. Преживяването за липса на собствена стойност задълбочава мрачните мисли и хората, които страдат от депресия често обсъждат със себе си смисъла на живота, желанието да умрат, да заспят, просто да изчезнат като сложат край на живота си.

При леките депресивни състояния описаните симптоми имат нисък интензитет и не възпрепятстват или възпрепятстват в малка степен способността на човека да се справя с всекидневните си задачи. Често хората дори не разпознават, че състоянието им се дължи на депресия, а отдават проблемите си на умора, на някакво житейско неблагополучие или на телесно неразположение. При тежките форми на депресия обаче, симптомите са интензивни и мъчителни и готовността на човек да се себеорганизира страда сериозно. Способността на човека, който страда от тежка депресия да работи и да се справя със задълженията си е сериозно увредена.

Лечението на депресията има забележително висока ефективност като проучванията сочат, че при подходящ лечебен план над 80% от депресивните епизоди преминават, а пациентите водят продуктивен и творчески живот. Основните методи, които се включват в терапевтичния план зависят от лечебните потребности на пациента и включват: медикаментозно лечение, психотерапия, работа със средата (напр. семейна терапия), психообучение.

В зависимост от потребностите на конкретния пациент може да се предложи един или повече от тези лечебни методи в различни съчетания, като обичайната среда на лечение е извънболнична. 

Първата стъпка, която може да се предприеме е консултация с личния лекар, при който сме регистрирани. Може да поискате консултация с психиатър. Консултацията с психиатър ще изясни дали съществува депресивно състояние, което утежнява телесното и не позволява на обичайните методи за лечение да подействат напълно ефективно. Освен това, мнението и препоръката на психиатъра нямат задължителен характер и всеки пациент може да избере да не се съобрази с него или да поиска второ мнение от друг специалист, ако се съмнява във валидността на първото.

В случай, че депресивното състояние се отдава основно на емоционални проблеми, добре е да се направи консултация с професионалист в областта на психотерапията. Целта на тази консултация е да оцени доколко фактори, свързани с личността, миналата история или настоящите отношения, упражняват влияние за поддържане на депресивното състояние. В случай, че подобни фактори бъдат разпознати в хода на оценката, можете да прецените, в зависимост от идентифицираните проблеми към какъв вид лечение да се обърнете.

Вяра Стефанова

Коментари

Няма добавени коментари.

Добави коментар: