За вдъхновението да изследваш природата и да превърнеш хобито си в начин на живот. Интервю на Ивайло Ивайлов с Яни Макулев

Добавена на:
11.08.2017/16:37
Коментари: 0

EspressoNews представя втората част на интервюто на Ивайло Ивайлов с Яни Макулев. Първа част на интервюто можете да откриете тук.

Въженият тролей беше една от най-желаните атракции на събитието. Колко бяха смелчаците, престрашили се да се „метнат” от ръба и случи ли се нещо интересно или забавно с някой от тях, за което да разкажеш на нашите читатели?

Честно казано и аз, и всички приятели, които участваха, се изненадахме от големия наплив желаещи да се пуснат – хора, напълно цивилни по отношение на екстремното, но оставящи се в ръцете ни, без да ни познават, напълно доверяващи ни се. Не сме ги броили с точност, но над 80 души прелетяха над водопада. Един от моментите, който осмисля това, което правим, определено е когато видим как някой се екипира, доближи се до ръба и вече не му е смешно. Гледаме в очите му и преценяваме с какъв човек си имаме работа – дали няма да изпуши от страх, напрежение или вълнение. Безкрайно съм благодарен и на посетителите, на всички от клуба, и не само, които взеха участие в тая забава. Иначе беше много весело – имаше крясъци, писъци, изплашени възрастни и ентусиазирани деца. Една дама даже си загуби обувките в пропастта! Страшна забава!

А имаше ли трудности по време на работата, някакви предизвикателства?

При самата организация на събитието имаше доста казуси за решаване – първо поканих геодезист да заснеме с тотална станция водопада, защото няма никакъв шанс да прецениш на око ъглите и дължините на трасето. Трябваше да предвидим варианти за спасителна акция от всяка точка на трасето, тъй като всичко може да се обърка дори и в най-обезопасените и обмислени неща. Повикахме и член от Българското дружество за защита на птиците да огледа района – дали няма да застрашим някое рядко пиле. Все пак щяхме да вдигнем известен шум. (Смее се.) След това започнахме същинската работа – монтирахме и проверихме тролея. Също така обезопасихме мястото като свалихме огромни камъни, които така или иначе щяха да паднат. Но каквато и трудност да изникваше, я решавахме на момента – бяхме поели ангажимент пред общината, събитието вече беше обявено, следователно имахме ангажимент и към хората. Имахме една възможност за изпълнение – перфектно! За щастие, природата беше с нас и се случиха нещата.

Ти си едновременно работещ баща, съпруг и пещерняк. Какво мисли семейството ти за хобито ти, тъй като това не е от най-безопасните занимания?

Работата ми е свързана с доста пътувания и командировки. Това си е проблем, защото децата си растат, понякога ме няма по цял месец. Но пък е приятно когато се прибера и започнат да тичат отвсякъде и да ми се катерят по главата. (Смее се.) В крайна сметка има някакъв баланс. А иначе децата ги мъкна по планини от съвсем малки. Средният ми син на 11 години пожела и си изкара курс. Сигурно е най-малкият дипломиран пещерняк в България. Дъщеря ми също е изкарала курса, жена ми и тя, още 2004 г. Знаят перфектно, че не съм от най-послушните на планетата. Но аз им обяснявам и на тях, че придържайки се към някои правила, запазвайки спокойствие, разсъждавайки трезво, независимо от ситуацията, винаги имаш възможност да промениш обстоятелствата.

Какво те вдъхновява?

Какво ме вдъхновява? Много неща – да откривам къде са собствените ми граници, страхове, недостатъци. Новите неща! Например много обичам да откривам неизследвани части в пещери с приятели. Усещането да си първия човек, посетил някое древно място, напълно девствено, е неописуемо. Наскоро един приятел – Иво Калушев, ме запали по гмуркане в пещери. Всичко започна на майтап. Написа ми имейл да ме пита страх ли ме е да се гмуркам в пещери. Аз му отговорих, че не знам дали ме е страх, но като се гмурна ще разбера. И малко по късно – ето ме в Мексико. Там ме обучиха, беше уникално. Също така обичам да помагам на хората като имам възможност. Или да правя разни неща с децата си, да им показвам, да ги уча да разсъждават. Защото екстремните спортове не търпят грешки. Или по-скоро имаш право на една! (Смее се.) Те знаят, че когато се занимаваш професионално с това, не може да допуснеш да не си наясно предварително с резултата. Бих казал доста възпитаващо!

Какво ти предстои оттук нататък?

Смятам да направя големи промени в живота си, естествено в положителен аспект. Само хубави работи, надявам се. Защото за да има развитие, трябва движение, трябва да поемеш пълна отговорност за постъпките и състоянието си. Ако човек иска да еволюира, нищо в тази вселена не е в състояние да го спре. Просто трябва да се започне отнякъде.

Благодаря ти за това интервю, надявам се в бъдеще пак да се видим по такъв приятен повод!

Аз благодаря за възможността да разкажа някои неща за себе си и подробности около това страхотно събитие Арт Екстрийм фест 2017, защото такова нещо се прави за първи път в България. Идеята е на Владимир Ангелков, но най-якото в случая беше, че за да го реализираме се синхронизирахме и с Община Своге, и с хората от екипа, и с местните жители. Не на последно място, и с природата, която ни даде перфектни условия. Резултатът беше видим! Благодаря!

Ивайло Ивайлов – второ място в конкурса "Работилница за репортери 2017 - Разкажи за твоята България"

Коментари

Няма добавени коментари.

Добави коментар: