Как готвенето се превърна в игра

Добавена на:
2017-09-30
Коментари: 0

Главният герой от днешната статия е Емо. Мисля, че вече го познавате добре от някои от статиите ми, а хората, които ме познават са чували за него хиляди пъти. Вместо да идем до някой мол, реших да дойде вкъщи и да си сготвим паста. Времето го предразполагаше, защото валеше и имах огромна нужда да напълня дома си с детски смях и по-специално, неговия. Преди време публикувах пост за безглутенова паста и за ползите от нея, та освен penne ми изпратиха и две детски кутии с безглутенова царевична паста. Едната  под формата на буквите от азбуката, а другата под формата на животни. И с кого да споделя това здравословно “чудо”, ако не с Емил?! Когато му споменах по телефона какво съм му подготвила, реакцията му беше:”Оооо, спагеткиии! Ама може ли аз да ги готвя и да бъркам сосчето?”.

 

Това се оказа още едно предизвикателство за мен. Наистина не мога да Ви опиша с думи колко е хубаво да видиш как учиш един малчуган да готви храната, която яде, да му обясниш що е то ГМО и как трябва да подбираме най-добрите суровини към менюто си. Беше и автогол, защото последваха още куп въпроси - как се правят буквичките, защо като са от царевица, не я вижда и пр. Важното е, че успя да разбере, че това, което готви е полезно, а преди да го сложи в тенджерата да се вари, си поигра с пастата и изписваше името си.

Рецептата не е никак сложна, Емил сам си избра какво да прибавим към “буквите”. Шунка, доматен сос, малко босилек и сирене / “сиенце”. Времето, което прекарахме беше по-важно, смислено и зареждащо от всичко, защото приготвяхме храната си заедно и то много старателно. Тогава разбрах, че нищо не те мотивира така, както когато учиш дете на нещо ново и го караш да бъде креативно и будно.

Снимките станаха много набързо, супер непринудени и НЕнагласени, защото исках да се докоснете най-истински до нашата готварска игра. Не ни беше нужен професионален фотограф, за да изобрази радостта и на двама ни. Нали?

Поуката от “кухнята” е , че показвайки на Емил здравословна храна и подтиквайки го сам да я приготви, го научих какво да поръчва в ресторант, къде да си слага салфетката, когато се храни, какво да си купува от магазина и как да поддържа здравето и фигурата си когато порасне. Това ще стане част от неговото израстване и няма да му се налага да се консултира постоянно с “мама и тати”, а сам ще взима решения за себе си.

Ивелина Кирилова

Коментари

Няма добавени коментари.

Добави коментар: