Гербът на град Божурище – комплекс от история, развитие и... божури

4151 преглеждания

Гербът на град Божурище – комплекс от история, развитие и... божури

Всяко дете в СУ „Летец Христо Топракчиев“ научава за трите основни значения на герба на родния си град, но никога не си поставя въпроса кой го е направил. Човекът, който реализира своята идея за цялостната визия на герба на Божурище, е г-н Никола Петров. Той е виден гражданин на Божурище, бивш кмет на града и наследник на първия човек преселил се от с. Гурмазово на територията на зараждащото се с. Божурище.

Като бивш кмет в периода 1995-1999г., г-н Петров успява да превърне село Божурище в град, довършва куполите на църквата „Св. Троица“ и създава герба на града. В разговор с него той посочи интересни елементи от историята на Божурище относно възникването на селището, построяването на училището, читалището, летището и също така разказа за значението на всеки един елемент и цвят от герба.

Гербът на Божурище съчетава в себе си едновременно историята за възникването на селището, за неговото развитие и за наименованието на града. Основната причина за възникването на Божурище е създаването на коневъден комплекс за нуждите на армията край с. Гурмазово и затова един от символите е конят. След това в Божурище се появява военното летище, което допринася за развитието и индустриализацията на селището, чийто символ е самолетът. Божурът е третият елемент, носещ идеята за произхода на наименованието на града. Това са именно дивите божури, цъфтящи по тучните поля, заобикалящи селището. Житните класове от двете страни на трите основни символа носят идеята за плодородието, а под тях се намират зъбни колела, символизиращи дейността на Държавната аеропланна работилница. Годината 1897 е емблематична – това е времето, в което идват първите заселници на града. Зеленият цвят носи идеята за зелените полета, в които тичали конете, а синият – безкрайното небе, в което летели самолетите. Гербът има формата на щит, символ на защитата и безопасността, гарантирани от наличието на военни подразделения.

Г-н Петров споменава и за четвърти елемент, който не е поместен в герба. Причината за това е, че визията на герба няма да бъде симетрична и се губи идеята за сакралност. Четвъртото парче от пъзела на Божурище е „улицата“. Тя е единствената връзка между селищата в общината и играе важна роля за самото развитие на града и връзката му със света.

По време на срещата ми с г-н Петров разбрах колко всеотдаен е този човек. Като любител на историята, той прави различни проучвания и търси документи и сведения за историята на Божурище, неговото възникване и развитие. Той е решен да напише книга, в която ще събере цялата история на малкия град, за да може бъдещите поколения да знаят повече за своя роден край.

Бианка Маринова, ученичка в 11 клас, в СУ "Летец Христо Топракчиев", участник в "Работилница за репортери 2018 - Родова памет"

Снимки: bozhurishte.bg

„Работилница за репортери 2018 – Родова памет“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на автошкола Василеви360 Creative Bulgaria.