Драгоман

Община Драгоман се намира в Западна България и е една от съставните общини на Софийска област.

С превземането на София в края на XIV век под османско робство пада и Драгоманският край. За пръв път името Драгоман се среща в турски данъчен регистър от XV век.

Самото име Драгоман крие свидно тайната си, но терминът „драгоманин", което означава водач, преводач, ни дава основание да предположим, че името на нашето селище е произлезло по следния начин, както разказва легендата:

„В планинските села, където няма много полска работа, няколко десетки моми и момци, всяка пролет се организират в гурбетчийски групи и слизат надолу в полето, където обработват имотите на богатите чорбаджии. Всяка група си избира „драгоманин" /водач/ , който спазарява работата със собственика на имота, следи за нейното изпълнение, получава заплатата и я разпределя между членовете на групата, в зависимост от положения труд и квалификацията на всеки гурбетчия.

Един такъв „драгоманин" се оженва за девойка от разрушеното село Голяма Каменница и си построява къщичка малко по - надолу от развалините на старото българско село. С течение на годините около неговата къща построяват къщи и други млади семейства, като се обособяват в малка махала, която хората започват да наричат „Махалата на драгоманина", „Драгоманска махала", а от там и Драгоманско село или село Драгоман.

През 1689 г. и 1735—1745 г. се водят две войни между Турция и Австрия и много от сблъсъците стават в района около Драгоман. През този период хайдутството взема големи размери. Тук минават дружините на Сталакин Тодор, Стоян войвода, Недельо войвода, Балчо, Бързак войвода. През този период се построяват и няколко култови сгради, най-съществената от които е манастирът в с. Неделище. Построен е през 1846 г., а шест години по-късно в него се открива и първото килийно училище в общината. Черквата на манастира „Св. Атанасий Александрийски" е уникална с каменните си релефи.

 

Драгоман е освободен от османско робство на 1 август 1878 г., когато по силата на Берлинския договор от 13 юли 1878 г. районът е предаден от руските на българските власти.

Съединението на България на 6 септември 1885 г. не намира одобрение както от Русия и Австро-Унгария, така и от съседните държави. Следва Сръбско-българската война. Бойните действия се водят в околностите западно от Сливница и Драгоман. На втори, трети и четвърти ноември сръбската армия овладява височините Три уши и Чуката. На пети, шести и седми ноември се водят решаващите боеве на сливнишката позиция. Три уши и Чепън. На десети ноември българската армия преминава в контранастъпление и превзема Цариброд, Суково и Пирот. На 16 ноември е обявено примирието. Войната трае само две седмици, но узаконява силна и неделима България, донасяйки предпоставки за спокоен и мирен живот.

 

Населени места в община Драгоман:

  • с.Беренде
  • с. Беренде извор
  • с. Василовци
  • с. Вишан
  • с. Владиславци
  • с. Габер
  • с. Големо Малово
  • с. Горно село
  • с. Грълска падина
  • с. Долна Невля
  • с. Долно Ново село
  • с. Драгоил
  • с. Дреатин
  • с. Калотина
  • с. Камбелевци
  • с. Круша
  • с. Летница
  • с. Липинци
  • с. Мало Малово
  • с. Начево
  • с. Неделище
  • с. Несла
  • с. Ново Бърдо
  • с. Прекръсте
  • с. Раяновци
  • с. Табан
  • с. Цацаровци
  • с. Цръклевци
  • с. Чеканец
  • с. Чепърлянци
  • с. Чорул
  • с. Чуковезер
  • с. Ялботина

На територията на община Драгоман са обособени вилни зони в селата Цацаровци, Ялботина, Чеканец, Цръклевци, Круша, Дреатин, Драгоил, Калотина, Чепърлянци и Летница.[1]