Владимир Димитров е творец, който с картините си успява да ни докосне до истинността на българския бит и култура, до живота на обикновения българин в годините след Освобождението – с цялата му красота, тежест, чистота и болка.
Владимир Димитров - Майстора е роден на 1 февруари 1882 г. в с.Фролош, Кюстендилско. През 1889 г. семейството му се преселва в Кюстендил, където Майстора завършва началното си образование и прогимназия. Ранната му младост преминава при тежки материални условия и труд. Сменя няколко професии - известно време работи като бояджийски и ханджийски чирак, вестникопродавач и писар в Окръжния съд. През свободното си време той постоянно рисува портрети на чиновници, адвокати, подсъдими, а също и пейзажи от околностите на града. Така талантът му е забелязан и през 1903 г. Майстора открива първата си изложба в кюстендилското педагогическо училище. Със спечелените пари от продажбите и подпомогнат от свои съграждани, Вл. Димитров заминава за София, където постъпва в Държавното рисувално училище.
Майстора взима участие в Балканските и Първата световна войнa като военен художник. Целта на работата била да се създаде художествена хроника, а също по този начин да се развие у нас и жанра на военната живопис. На фронта Вл. Димитров прави първите си графики туш-перо и е един от малкото, който рисува фигурални композиции с убити. Картините му, имащи техническа завършеност, са малко. Малко са и портретите му с “официален” характер. Повечето от тези творби са едновременно графики и живописни етюди, копозиции и пейзажи, но тъкмо защото са така “объркани” те насочват вниманието в различни посоки и впечатляват с красив равномерен щрих. След войните Майстора се утвърждава като художник, отхвърлящ академизма в изобразителното изкуство. Той е сред най-ярките представители на създаденото през 1919 г. дружество “Родно изкуство”. Неговите представители са водени от идеята да създадат родно по дух изкуство.
В периода 1924-1951 г. Майстора живее и твори в кюстендилското село Шишковци. Там той намира връзката между хората и природата. Картините му са с подчертана иконна структура - образът е възвисен, спокоен, фигурата най-често е централно разположена с лице към зрителя, което внушава контакт с наблюдателя. Характерни за Майстора са стилизацията на националния костюм, хиперболизация на някои символно важни елементи, например очите на девойките или елементите на задния фон. В картините му се долавя ценене на пасивните добродетели. Жената е представена чиста и хармонична, а мъжът е въплъщение на мъдростта.
През годините Майстора посещава редица градове, между които Париж, Лондон, Брюксел, Дрезден, Мюнхен, Виена, Ню Йорк, Истанбул, Сиракуза и Рим. В Италия той се запознава с американския колекционер Джон Крейн, който откупува голяма част от творбите му и го уговаря да му предава всичките си творби в продължение на четири години. Така изкуството на Вл. Димитров напуска Стария континент. Още приживе негови произведения са показвани в Италия, САЩ, Германия, Чехия, Русия, Индия, Китай, Полша, Румъния, Белгия и др. Той става световно известен, а за приноса си към българското изкуство получава редица отличия: Медал за наука и изкуство, орден „Кирил и Методий“ I-ва степен и е удостоен със званието „Народен художник”. От 1944 г. е „Почетен гражданин на град Кюстендил“.
Вл. Димитров - Майстора умира на 29 сепремвери 1960 г. През 1972 г. гробът му е пренесен от София в Шишковци – селото, трайно свързано с живота и творчеството на Майстора, в което и до днес споменът за обичания художник е жив. Къщата, в която е живял, е превърната в музей.
Художествената галерия в Кюстендил, носи името на Владимир Димитров. Тя е създадена през 1959 г., а през 1972 г. е поместена в специално построена за целта модерна сграда. Галерията разполага с 245 м. експозиционна площ. Фондът ѝ през 1984 г. наброява 2368 картини.
Галерията притежава основната и най-голяма колекция от уникални творби на Владимир Димитров-Майстора, подредени в постоянна експозиция. Съхранява и периодично урежда изложби и на други именити кюстендилски художници като Ст. Венев, К. Цонев, М. Бенционов, Н. Мирчев, Ас. Василиев и др. В залата за временни изложби се организират представяния на съвременни кюстендилски автори, гостуващи, юбилейни и тематични изложби. Сред най-известните му картини са: „Моми“ „Цветница“, „Фамилия“, „Девойка от Кюстендилско“, „Жетварка“, „Мома с ябълки“, „Копачки“, „Селско момиче сред макове“.
През лятото на 2016 г., площадът на град Кюстендил се превърна в голяма картина – десетки деца от града нарисуваха върху 1000 кв. м. портрет на Владимир Димитров – Майстора. Това е едно от най-хубавите събития направено от деца за града. За целта е използван 1 тон боя, а в инициативата участват повече от 60 художници.
Материалът е изготвен от Венислава Иванова, ученичка в 8 клас на ПГ "Велизар Пеев", град Своге, за ученическия проект на EspressoNews - "Работилница за репортери 2018 - Родова памет"
„Работилница за репортери 2018 – Родова памет“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на автошкола Василеви, 360 Creative Bulgaria, УНСС.