Ние, младите хора, сме хора на бъдещето

1378 преглеждания

Ние, младите хора, сме хора на бъдещето

Ние, младите хора, сме хора на бъдещето. Изпълняваме част от старите родови традиции, но винаги сме отворени към чуждото, новото.

Наскоро в България започна все по-често се празнува Хелоуин, чужд празник, който не всеки одобрява. Но този празник не е нужно да бъде одобрен или да навлезе в националните ни родови традиции. Той съществува чисто и просто за забавление.

Друг почитан празник е Коледуването - изцяло български празник, произлязъл от траките, празник на благопожеланията и вярата в доброто.

Лично аз съм участвал и в двата празника. Единият път, за да мога чрез забава да събере малко бонбони, като правя нещо добро - да гоня злите сили. Вторият път, за да може да почувставаммпо-силно българското, за да се почувствам по-близо до прадедите ми. Защо казвам това? Защото ние по различен начин чувстваме чуждите и нашите празници. Когато си коледар, облечен във вълнен костюм, ти се чувстваш така, сякаш на гърба си носиш българското, хората те приемат с отворени обятия. Ти виждаш тази радост в очите на хората и се чувстваш част от общността. И в двата случая, Хелоуин и Коледарство, тръгваш с еднакви намерения, но чувството да си част от общността и българското, те прави по-удовлетворен.

Спазвайки традициите, ние се чувстваме българи. Точно поради спазване на тези традиции днес можем да се наречем българи и можем да живеем в свободна България. Когато празнуваме чужд празник, ние не забравяме нашите корени. Където и да се намираме, запазваме тези корени у себе си. Това е националната идентичност - чувството, което усещаш, изпълнявайки един традиционно български празник. Да, в днешно време младият българин често забравя или не разбира тези традиции и за какво ги извършва. За някои хора те са сакрални и нещо, без което България не може. За други те се извършват просто защото трябва. В днешно време това започва да се променя. Все повече млади хора участват в тези традиции. Пример за това са все повечето школи за народни танци, не само в нашата община, но и навсякъде по страната.

Традициите не са това, което са били. Днес ние не влагаме същата тази емоция, с която някога нашите предци са изпълнявали празниците. Да, основната идея за отбелязване на традициите се запазва, и макар любовта и емоциите „свързани с нея“ да са смекчени, можем ли да кажем, че националната идентичност остава същата през дълголетието на страната ни?

Материалът е изготвен от Емилиян Лозанов, ученик в 9 клас на ПГ „Велизар Пеев“, град Своге, за ученическия проект на EspressoNews - "Работилница за репортери 2018 - Родова памет"

„Работилница за репортери 2018 – Родова памет“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на автошкола Василеви360 Creative BulgariaУНСС.