На 2 юни отдаваме почит на големия поет-революционер Христо Ботев.
Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България се чества ежегодно в България. Официално се отбелязва от 1901 г. Тази година отбелязваме 141 години от гибелта на Ботев и неговата чета. Кулминацията на тържествата е на връх Околчица.
Христо Ботев е роден в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално учи в Карлово, където е учител баща му, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. През октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка. От октомври 1867 г. живее в Румъния. Работи в Браила като словослагател при Димитър Паничков, където се печата в. „Дунавска зора". През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски. През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер.
През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Работи като печатар при Каравелов, а по-късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Активната си дейност започва като журналист и под негова редакция излиза новия орган на революционната партия - в. „Знаме”.
През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката „Песни и стихотворения".
През 1875 г. председателства БРЦК, което решава да организира Старозагорското въстание.
Когато научава за готвеното Априлско въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става неин войвода.
На 20 май 1876 г., по нов стил 2 юни, е последният тежък бой - привечер след сражението куршум пронизва Ботев.