За продължаващата борба по опазване на находището от теснолист божур, който се намира в землището на Божурище и Волуяк и стъпките, които е необходимо да се извървят, за да може обявяването на защитената зона да се превърне в реално действие по опазването му, разговаряме с д-р Десислава Алексова - експерт по туризъм и защитени територии, носител на почетния знак "Добрият пример" за 2016 г. за активната и дейност по отстояване на тази обществено значима кауза.
Защитен ли е реално дивият теснолист божур край Божурище?
Реално все още не! За съжаление. Самото растение е защитено по смисъла на Закона за биологичното разнообразие и Европейската конвенция за опазване на дивата флора, фауна и природни местообитания. Според Червената книга на България, видът е със статут застрашен. След няколко годишен труд на учени и природозащитници миналата година беше обявена защитена местност „Теснолистен божур”, която обхваща част от последното находище на този вид в Софийското поле.
Къде се намира тази местност?
Находището му е разположено между Божурище и Волуяк, като по-голямата част попада в землището на Волуяк. Самата защитена местност е изцяло на територията на Столична община. Препоръката на учените и природозащитниците е да не се упоменават точните координати, тъй като все още не е обозначена, няма поставени информационни табла с режимите за управление и са възможни бракониерски набези.
Миналата година споделихте за EspressoNews , че обявяването на естественото находище на див божур за защитена местност ще го спаси от унищожение. Така ли е в действителност?Това е само първа стъпка от един дълъг процес, който трябва да се измине, за да може божурът, който е символ на региона и дава името на град Божурище, да не изчезне. Има нужда от още много работа, която трябва да се извърши. Необходими са експертни становища с предписания към институциите, активна работа със собствениците на имоти, работа в посока разширяване на защитената територия и обозначаването на границите ѝ и поставяне на информационни табла. Най-важна е подкрепата на местната общественост, за да може това природно богатство да се познава, цени и опазва. Благодаря Ви, че съдействате в тази насока и популяризирате каузата!
Какво е направено до сега и през какви етапи се премина, за да бъде обявена защитената местност?
Изготвянето на предложението и обявяването на защитената местност е резултат от системни усилия на учени, природозащитници и доброволци: официални пасма и работни срещи с институции, теренни дейности, експертни становища, ежегоден мониторинг, които продължиха с години. Всичко започна, когато случайно попаднах сред цъфналите полянки, свързах се с природозащитните организации и отидохме заедно на място. Оказа се, че находището е било установено от Росен Цонев, Андрей Ралев, Петър Шурулинков и Тодор Каракиев, които съобщават за него в научното списание Phytologia Balcanica през 2010 г. Андрей Ралев от Сдружение за дива природа „Балкани” е също така един от експертите, който помогна най-много защитената местност да стане факт. Другият експерт оказал сериозна помощ е Росен Василев от Българска фондация „Биоразнообразие”. Двете природозащитни организации, заедно със Столична община са вносители на предложението. Не случайно миналата година им връчихте приз „Добрия пример”. Бих искала да подчертя също така, че всичко свързано с изготвяне на предложението е резултат на доброволен труд, без външно финансиране.
Имахте ли затруднения в работата с инситуциите?
Със Столична община работим добре от самото начало. Съществена помощ ни оказа Лазар Петрунов, който е експерт в отдел „Околна среда”. С Община Божурище за жалост и при предишното, и при настоящото ръководство е имало само добри намерения без конкретни действия. При добро желание от тяхна страна могат да внесат предложение в МОСВ за разширяване на защитената местност с терени, които попадат на територията на Община Божурище. Ние сме готови да им окажем експертна помощ. Двете общини биха могли да съдействат за поставяне на информационни табла. Водени са неформални разговори, но без резултат. Впечатлена съм приятно от РИОСВ София. Оказват много бърза и адекватна намеса. Тази година след подадени сигнали във връзка с разораване на част от полянките идваха два пъти на терен, свързаха се с ползвателите на земеделските земи и изпратиха официални писма с информация за защитената местност. В резултат част от изораната площ на границата на защитената местност остана необработена.
Разораването ли е най-големия проблем?
В случая - да. Много е тъжно като минава човек всяка година и вижда как обработваемите земи завземат все по-голяма част от площта на полянките с божури. За жалост тези имоти са извън границите на защитената местност и процесът е почти необратим. Има и два частни имота със значителен брой туфи с божури извън защитената местност, където се водят разговори със собствениците, но все още няма конструктивен диалог. За останалите проблеми съм споделяла в предишни интервюта. Те са упоменати като забрани и в заповедта за обявяване, но нямат толкова мащабно негативно влияние.
Оптимист ли сте?
Ако се предадем, можем да считаме, че сме загубили битката и защитената местност ще си остане само на хартия. Често се шегувам, че младостта ми мина в протести по улиците и площадите. Тази е най-самотната битка, която съм водила. Може би, защото става дума за прекалено локален казус, а може би и защото приятели природозащитници вярват, че и без външна намеса мога да се справя с опазването ѝ. Реално не е така. Нужно е да се направи още много и като институционални дейности и като популяризиране на казуса, но и като промяна на общественото отношение към темата, особено на местната общност. Ако собствениците и ползватели на имоти, гражданите, младите и изобщо всички ние осъзнаем колко ценно е да имаме тези прекрасни цветя в тяхната естествена среда – това ще е важна крачка напред. Продължавам да вярвам, че с общи усилия битката за дивия божур, може да бъде спечелена.
EspressoNews