Боян Стоянов е роден в Костинброд през 1983 г. Завършва образованието си в ПГИИ „Професор Николай Райнов“ със специалност „Графика и Плакат“. На 9 юни бе представена първата му самостоятелна изложба - „Поп Културни Икони“, в галерия „Молберт“, Русия. Понастоящем работи на пълно работно време в „Ролпласт“. Обича работата си, заради динамичността й, но се стреми изкуството да е основната му професия.
Как започнахте да се занимавате с изкуство?
Занимавам се с изкуство от съвсем малък. Рисувах индианци и каубой, демони и дракони, роботи и всякакви такива неща, които едно дете рисува. Имах късмета моите родители никога да не са ме принуждавали да тръгна в определена посока. Винаги са ме оставяли да върша това, което искам. И тъй като съм от художествено семейство, реших да уча професионално рисуване в гимназията. В ПГИИ „Професор Николай Райнов“ завърших специалност „Графика и плакат“. Не записах във висше художествено заведение, но никога не е късно!
Кое Ви мотивира да продължавате да творите?
Мотивация да продължавам е това, че когато рисувам се чувствам истински жив и завършен. Един ден ще мога да правя само това, което искам и да работя това, което обичам.
Изкуството не е основната Ви професия, разкажете ни повече за това.
Изкуството все още не е основната ми професия, но се боря да стане. Към момента работя в „Ролпласт“, където работата е динамична и интересна. В моят отдел се занимаваме със закаляване на стъкла, изрязване на нестандартни форми и изработка на слепени „ламинирани“ стъкла. Работният ни ден тече на бързи обороти, което ми харесва много. Работата е близо до дома ми и ми остава свободно време за рисуване.
Какво се изисква, за да стане изкуството основна професия?
Ежедневен труд, много постоянство и желание за учене. Ние научаваме по нещо ново всеки ден и това нещо можем да го вмъкнем в изкуството си. Но най- вече вяра в собствените ни възможности и да обичаме това което правим.
Как се осъществи изложбата „Поп културни икони“ в Санкт Петербург?
Изложбата там се осъществи на 9 юни. Имаше големи отлагания и забавяния на датата заради ситуацията с вируса.
Аз сам се свързах с доста галерии в Санкт Петербург. Така от „Молберт“ ми отговориха с техните условия. Останалото се случи бързо. Последва опаковане на картини и изпращане по „Български пощи“, от които винаги съм много доволен. Служителите винаги са готови да ми помогнат и всичко се случва бързо.
Какво Ви вдъхнови за тази изложба?
Вдъхнови ме поп културата и шоп иконите от моето съвремие. Изумява ме как един човек, дори несъзнателно, може да определи модата, стилът на говорене и какво ли още не. Изобщо цялото въздействие е огромно. Но любимите ми звезди са представени не в стандартните си светове, а в такива в които ги усещам аз.
Как някои от картините Ви се озовават и в галерията „C.J.Yao“ в Ню Йорк?
Това беше първата ми изява извън страната ни. Аз отново сам потърсих галерия в Ню Йорк, в която да изложат картините ми.
Периодът преди това беше тежък за мен от гледна точка на изкуството. Бях решил да се откажа от рисуването. Търсех полета за изява, но никой не ми отговаряше. Така един ден си казах, че е време да правя нещо друго, а с рисуването да прекъсна.
И така на шега, като за последно написах няколко имейла до Ню Йорк. Казах си, че по- добре да стрелям високо и стана така, че уцелих.
Никога не се отказвайте от това, което гоните или търсите. Може да се откажете във вторник, а обаждането което сте чакали цял живот, да е трябвало да дойде в петък.
Има ли влияние Вашият роден град, Костинброд, върху творенията Ви?
Градът ми оказва влияние със сигурност, но само в положителен смисъл. През зимата може да е сив, но аз рисувам цветно и свежо.
Тук съм намерил приятелства и любов, подкрепа и сила. За мен това е моето място на което ще се връщам винаги. Където и да се изявявам по света, винаги казвам, че съм от Костинброд в България. Трябва да се гордеем с това откъде сме и кои сме.
Да си роден в малък град е предимство или препятствие, според Вас?
Ако сме решили да се борим за мечтите си, със сигурност е предимство. Светът вече е толкова малък и глобален, всичко е на един клик разстояние. Така че мястото и броят на жителите нямат значение за стартът ни. За изложбата в Петербург единственият ни контакт бе WhatsApp, за Ню Йорк - имейлите. Всичко е направено през телефона ми, дори и компютри не са ни толкова нужни вече.
Ако имате идея, дерзайте и търсете - ще намерите! Пожелавам на всеки да намери това, което търси и да обича това, което прави.
Снимки: Боян Стоянов - личен архив
Интервю: Ния Кръстева
