Традиции на Бъдни вечер

Днес е един от най-светлите семейни празници в българския календар – Бъдни вечер. Според българската традиция семейството трябва да бъде заедно, като всеки негов член изпълнява различни ритуали. Мъжете избират и отсичат бъдника - дебел пън, който се слага в огнището и трябва да бъде запален от най-възрастният и да бъде оставен да гори цяла нощ. Жените, на свой ред, приготвят празнична вечеря. Най-важно е замесването на обредните хлябове, което започва още от рано сутринта. Самата вечеря на Бъдни вечер е по-скоро ритуал, отколкото хранене. Цялото семейство трябва да седне заедно на трапезата, която преди се е слагала на земята, върху слама. Така се е пресъздавала обстановката, в която се е родил Младенеца. Стопанинът разчупва празничната питка. Първото парче винаги е за Богородица, второто за къщата, а останалите се раздават на членовете на семейството. На трапезата се седи дълго и никой не била да става. На трапезата на Бъдни вечер трябва да има нечетен брой ястия – най-добре 7 или 9, като е важно и какво ще бъде поднесено. Задължително на масата трябва да има храни, които набъбват, за да набъбва както тях богатството и плодородието. Подходящи са всякакви варива – боб, жито, леща, ориз, булгур, а така също и пуканки. Други храни със символно значение са сушените плодове – ябълки, сливи, стафиди, кайсии и ядките – основно орехите. Не забравяйте също така чесъна, които предпазва от зло и болести и меда, които е пожелание за сладък живот. Празничната трапезата не се прибира, а се оставя през цялата нощ. Това отново е свързано с вярата, че небето се отваря и близките покойници ще дойдат на вечеря. Обичай е да се гадае и за здраве. Всеки от семейството счупва по един орех и зависимост от това дали ядката е хубава или гнила, го очаква здраве или болест.