На 14 февруари честваме празника на виното и любовта. Виното е един от националните символи на страната ни, тъй като България се слави като държава с едни от най-големите традиции в производството на напитката.
По стара традиция днес почитаме Трифон Зарезан, а денят е и празник на лозарите и винарите – един от най-обичаните от всички българи. Честванията датират от времето на траките, които отдавали почит с пищни тържества на бог Дионисий – покровител на виното и плодородието. В годините честванията се видоизменят, за да достигнат до наши дни.
В съвремието традицията повелява на днешния ден да започне резитбата на лозите. Рано сутринта стопанката омесва обреден хляб и да го украсява с лозов лист. Задължителна за трапезата е печената кокошка, която се пълни с ориз. Мъжът отнася храната и бъклица с вино на лозето. Там стопанинът се прекръства и с косера отрязва три пръчки от три корена. От тях се прави венец, с който той закичва калпака си. Корените пък се поливат с донесеното вино и светена вода и се поръсват с пепел, която се пази от Бъдни вечер. Лозето се благославя от свещеник, който нарича за берекет и пълни бъчви с вино.
Всички на лозето избират и „царя на лозята“. По традиция той се закичва с венец от здравец, чимшир и лозови филизи, след което започва угощението.
Отскоро българите честват и Свети Валентин. Католическият празник е приет за деня на влюбените, а отбелязването му се свързва с няколко легенди и предания.
Двойките избират начина, по който да направят повода специален и да засвидетелстват любовта си. Разменят се романтични подаръци и преживявания.
Най-често избираме да съчетаем любовта и виното, което може би е и най-логичното решение за празнуване на 14 февруари.
EspressoNews