„Дракончето Ринти“ е първата книга на големия приятел на „Работилница за репортери“ и EspressoNews - Доника Ризова.
Историята разказва за драконът Ринти, който живее в скалите над старинното испанско градче Банялбуфар. Ринти много обича спагети и ябълки. Освен това умее да играе на плейстейшън, да учи пауни да бият дузпи, да гаси пожари и да пали такива (но никога нарочно). Но най-много от всичко Ринти обича да е със своя приятел Грег - момчето, което вярва на сърцето си и затова вижда дори и невидими за възрастните неща.
„Дракончето Ринти“ може да бъде поръчана до 30 април от сайта на издателство Мармот, а през май ще бъде в книжарниците. Доника предвижда да направи турне за представяне на книгата в цялата страна.
Доника Ризова е журналист с над 20 годишен опит, ПР експерт, травъл блогър, последователно жури и ментор в „Работилница за репортери“ от създаването на проекта през 2016 г. Ето какво споделя тя за първата за първата си книга за деца, специално за читателите на EspressoNews.
Какво накара един журналист, който има поглед върху развитието на обществените и медийни процеси в България, да напише своята първа книга в този жанр?
Винаги в основата на всичко стои любопитството и задаването на въпроса „защо“. Написах първата си детска книга докато живеех на остров Майорка. Това прекрасно място крие толкова много легенди и красота, че едно любопитно дете няма как да не започне да си върти из главата фантастични истории. Какво остава пък за пораснало дете като мен.
Като комуникатор, какво е посланието, което искаш да отправиш към своите читатели?
Това е книга за приятелството, за нуждата да имаме другари в приключенията, за надеждата че никога не сме сами и можем да се справим със страховете си. Това е и история за дете, което попада на ново място и трябва да се справи с предизвикателствата. А едно от посланията е да продължим да вярваме в чудеса.
Мислила/мечтала ли си някога да станеш писател или това е спонтанно твое решение?
Първата ми осъзната мечта (след тази да стана пират) беше да бъда журналист. Започнах да пиша истории още от малка в дневника си, после в рими. На 14 години вече пишех за местния вестник. Винаги съм се увличала по думите и тяхната магична сила. Наскоро написах текст за песен за една рок банда. Обичам да изпробвам какво може човек да случи с буквите.
Каква е ролята на семейството и децата, в процеса по написването на „Дракончето Ринти“?
Ролята на близките ми хора е огромна във всичко, което правя. А първата ми детска книга „Дракончето Ринти“ се написа сякаш сама. Идеята дойде от сина ми Грег, който докато се разхождахме в планината на остров Майорка, каза че в скалите живее дракон на име Ринти. И приключенията започнаха да идват сами. Пишех по една глава, която служеше за история за лека нощ. Има и още приключения, но се надявам да ги видим на хартия в следващите книги от поредицата.
Кои са героите и сюжетите в книгата и кой може да се открие в тях?
Главните герои са Грег и неговия приятел дракон на име Ринти. Но в книгата има и много други герои, които се надявам са се разгърнат по-смело в следващи книги от поредица за техните приключения. Вярвам, че ще станат близки на читателите, защото всички те са част от нашия живот и са реални хора. Аз съм майката на Грег в книгата, която винаги намира за какво да се тревожи, но пък умее да прави най- вкусните десерти.
Ти си ментор и вдъхновител на участниците в Работилница за репортери вече пет поредни години. В проекта успяваме да ориентираме децата дали писането е нещото, с което искат да се занимават в бъдеще. Теб кой те ориентира професионално и какво искаш да кажеш и пожелаеш на участниците в Работилницата?
„Работилница за репортери“ е един от любимите ми проекти, в които винаги се включвам с огромно любопитство: какво ме чака тази година. Текстовете на участниците са интересни, изненадващи, пълни с енергия и устрем. Каквито са и самите младежи, кандидат журналисти. Ще бъда истински щастлива, ако повечето от тези таланти изберат професия свързана с комуникацията.
Аз също съм имала своите ментори и през годините съм срещала хора, които са ме насърчавали и са вярвали в моите идеи. Това наистина дава криле. А както се убедих наскоро, една добра идея може да полети като дракон - силно и уверено.
Снимки: Доника Ризова, личен архив
