На 27 ноември 1895 г., в Шведско-норвежкия клуб в Париж, Алфред Нобел подписва своето завещание. С него, шведският изобретател и индустриалец създава специален паричен фонд за награди за принос към човечеството. Действието му е продиктувано от разбирането за тежките последици за хората, които има използването на неговото изобретение – динамита.
На 10 декември 1896 г. Алфред Нобел умира във вилата си в Сан Ремо, Италия, от кръвоизлив в мозъка. Към този момент той е притежател на 355 патента и над 90 фабрики в 20 страни по света.Завещанието на Алфред Нобел, съставено от него на 27 ноември 1895 г., гласи:
„Цялото мое движимо и недвижимо имущество трябва да се обърне от изпълнителите в ликвидни ценности, и събраните по този начин средства да бъдат съхранявани в надеждна банка. Приходите от инвестициите трябва да принадлежат на фонд, който ежегодно ще ги разпределя под формата на награди на тези, които в течение на предходната година са имали най-голям принос към човечеството... Посочените проценти трябва да бъдат разделени на пет равни части, които се предназначават така: една част – на този, който направи най-важното откритие или изобретение в областта на физиката, друга – на този, който направи най-важното откритие или подобрение в областта на химията, трета – на този, който направи най-важното откритие в областта на физиологията или медицината, четвърта – на този, който създаде най-забележителното литературно произведение с идеалистична насоченост, пета – на този, който допринесе най-много за единството на народите, за премахване на робството или за намаляването на числеността на съществуващите армии и съдейства за провеждането на мирни конгреси... Моето специално желание се заключава в това, при присъждането на наградите да не се взема под внимание националността на кандидатите.“.
След съдебни спорове и споразумения с неговите наследници, през 1900 г. е създадена Нобеловата фондация и е учреден фонда. Направен е регламент и е създаден Нобелов комитет, като са определени и институции, които да определят носителите на призовете в различните категории. Призът представлява златен медал, диплом и парична премия, чийто размер през годините е различен, но при старта на наградите през 1901 г., това е най-голямата парична премия от награди.
Съгласно инструкциите на Нобел, отговорен за присъждането на наградата за мир става Норвежкият Нобелов комитет, чиито членове са назначени през април 1897 г., скоро след влизането в сила на завещанието. След известно време са определени организациите, връчващи останалите премии. На 7 юни Каролинският институт става отговорен за връчването на наградата в областта на физиологията и медицината; на 9 юни Шведската академия получава правото да връчва наградата за литература; на 11 юни Кралската шведска академия на науките е призната за отговорна за връчването на наградите за физика и химия.
През 1905 г. шведско-норвежката уния е отменена. От този момент Норвежкият Нобелов комитет отговаря за присъждането на наградата за мир, а шведските организации – за всички останали награди. Домакини на награждаването са градовете Стокхолм и Осло. Първите Нобелови награди се връчват през 1901 г., като техните носители са:
Физика – Вилхем Рьонтген
Химия – Якоб Вант Хоф
Физиология и медицина – Емил фон Беринг
Литература – Рене Сюли Прюдом
Мир – Жан Анри Дюнан и Фредерик Паси
Паричната премия е 150 000 крони, което представлява около 14 000 евро. Понастоящем Нобеловата премия, която получава избрания лаурет е 952 053 щатски долара. В случай, че са избрани повече от един в категорията, тя се разделя между тях. Носителите на Нобелова награда в една категория, за една година, не могат да бъдат повече от трима души. Не е необходимо тяхната дейност и работа да са съвместни или свързани.
Има само четирима души, които са получили повече от една награда: Мария Кюри – за физика и за химия; Лайнъс Полинг – за химия и за мир; Джон Бардийн – две награди за физика и Фредерик Сандър – две награди за химия.
Нобеловите награди се връчват само на живи хора и това е основната причина Пенчо Славейков да не получи такава за литература, поради ненавременната си смърт. Единственият нобелов лауреат, който има връзка с България е австрийския писател Елиас Канети, който е роден и израства в град Русе. Той получава Нобелова награда за литература през 1981 г.
