На 16 юли 1054 г. в Константинопол, кардинал Хумберт издава була от името на папата с която отлъчва Константинополския патриарх Михаил Керуларий от църквата и осъжда определени обреди, действия и форми на богослужение в неговия източен диоцез. То своя страна, на 20 юли 1054 г. в Константинопол е свикан православен събор, на който отлъчват папата и неговите легати от църквата, а католическите обреди са отречени като покварени, а католическите църкви – принудително затворени. С това настъпва Великата схизма - най-голямото институционно-политическо и духовно разделение на християнската църква в нейната история.
Разколът между Рим и Константинопол оформя двата основни дяла на християнството, които съществуват и до днес – римокатолицизъм и източно православие. Догматичните спорове между двете основни курии в християнския свят съществуват и преди това, но ескалират през първата половина на 10 век, което води и до акта на Великата схизма.
Взаимно обвинени за еретици и схизматици, православния и католическия свят се разделят, като дълбочината на разлома нараства във времето и води до преки политически и военни конфронтации с огромни по размер жертви. Нарушеното единство на християнския свят пречи за ефективния му отпор срещу настъплението на исляма, като голяма част от християните попадат за дълги години и векове под владичеството на ислямски държави.
В първите векове след схизмата има няколко опита за нейното преодоляване, като последния такъв е т.н. Флорентинска уния от 1439 г., която бързо е отхвърлена в православния свят. Чак няколко века по-късно, през 1964 г., в Йерусалим се срещат вселенският патриарх Атинагор I и римският папа Павел VI. Това е първата среща на водачите на Източноправославната и Римокатолическата църква след 1439 г. В резултат на тази среща през декември 1965 г. са отменени взаимните анатеми и е подписана Съвместна декларации.
