Честваме Деня на труда и международната работническа солидарност – 1 май. Празникът се свързва с постиженията на работническото движение в обществен и икономически план, в търсенето на държавна защита за работещите по света.
Предимно левите и работнически движения почитат днешния ден, който се свързва с работническите протести за социални права. На 1 май 1886 г. профсъюзите в Съединените американски щати провеждат национална стачка с участието на над 300 000 работници от цялата страна. Техните искания са насочени към въвеждането на официален 8-часов работен ден. Протестът продължава три дни. Над 200 са ранените и поне 4 са убитите след сблъсъци с полицията на Чикаго.
Три години по-късно, в Париж, по време на Учредителни конгрес на Втория интернационал е отправен призив за международни демонстрации в знак на солидарност към събитията в Чикаго. Подобен апел е отправен и през 1904 г. на Международната конференция на социалистите в Амстердам.
У нас 1 май е обявен за национален празник през 1939 г. От 1945 г. комунистическата власт в Народна република България започва да чества празника ежегодно, тъй като в социалистическите страни на честването му се отдава голямо значение.
След 1989 г и падането на социализма, 1 май продължава да бъде неработен ден и официален празник, но държавната власт не се ангажира с организирането на масови чествания и мащабни манифестации. Това остава приоритет на социалисти и комунисти.
EspressoNews