Пещерата Леденика - едно незабравимо пътуване и ново откритие

Преди няколко години със семейството ми бяхме решили да посетим пещерата Леденика край Враца. Пътувахме с две коли. В нашата беше по-спокойно-слушахме си музика, говорехме си, дори спахме през повече от половината път. Въпреки това ни беше забавно. Никой от нас не умееше да пее, което допълнително ни повдигаше настроението и ни караше да се смеем с глас. През времето, в което не спяхме освен говоренето, песните и всичко останало, ние наблюдавахме природата, градовете и небето през които преминавахме. Беше красиво, жалко само, че не се бяхме сетили да правим снимки през това време.

След дългото пътуване, пристигнахме. Първо се разходихме в околността, а след това решихме най-накрая да влезем в самата пещера.Вътре беше изключително красиво. Всичките сталактити, сталагмити и сталактони излъчваха величие и превъзходство. Караха всеки човек, който ги зърне да благоговее пред тях. Когато спреш взора си върху тях усещаш величието, което излъчват и започваш да се чувстваш горд с природата в твоя край.

Разхождахме се в пещерата. Малкият ми брат тичаше насам-натам с братовчедите ми, докато ние им повтаряхме да внимават, защото е опасно. Брат ми веднъж се падна, но без да са нарани и така случката стана забавна.

Противно на горещината навън, вътре беше студено. Добре, че се бяхме сетили, преди да влезем със следващата група, да си вземем суитчърите и якетата. Беше приятно да сменим горещия въздух със студен и прохладен.

Успяхме да видим няколко представители на колониите от четири вида прилепи, които населяват пещерата. Красиво е. Тези малки създания са единствените летящи бозайници. Те са нощни създания. Спят през деня, висящи надолу с главата и избягват светлината. Много хора се боят от тези пухкави същества, защото ги свързват с мрака, злото и вампирите като "Граф Дракула", например.

След като обиколихме цялата пещера и разгледахме всичко, ние удивени решихме, че все още не сме готови за дългото пътуване обратно. Вместо това предпочетохме отново да разгледаме околността и обикаляхме още поне три часа. Видяхме други хора, толкова удивени колкото бяхме и ние и други с погледи изпълнени с любопитство и очакване-явно все още не бяха влизали вътре. Запознахме се е двама души, които не искаха, точно като нас, да си тръгват, дори обсъждахме времето и нюансите на тревата, само за да се задържим по-дълго.

Но уви, в крайна сметка трябваше да си тръгнем. Качихме се в двете коли и отправихме обратно към нашият град. По време на пътуването, докато другите гледаха снимките, играеха игри и разговаряха, аз предпочетох да си довърша книгата, а след това да наблюдавам красотата на лятото през отвореният прозорец на задната седалка.

Беше красиво. Виждах птиците как летят, чувах и песните им. Когато минавахме покрай едни полета видях усмихнатите слънчогледи, обърнали лица към слънцето, чух нежните песни на щурците, дори видях един щъркел близо до пътя. Когато пътувахме към пещерата Леденика, не обръщах особено внимание на местата, покрай които минавахме, но това е било грешка. Когато се загледах открих толкова много от красотите на природата, че дори сега, почти пет години по-късно, се чудя защо не съм им обръщала внимание по-рано. Природата е нещо важно, нещо красиво. Тя е нещото, което се помни завинаги, точно както и първата истинска любов.

Материалът е изготвен от Лияна Стоичкова, ученичка в 9 клас, ПГ „Велизар Пеев" град Своге за ученическия проект на Еспресо Медия "Работилница за репортери 2017 – Разкажи за твоята България".