Живеейки в свят, доминиран от мъже, силните жени, които управлявали Древен Египет, били забележителни и необикновени за своето време.
Клеопатра VII Филопатор, Твосрет, Хатшепсут, Нефертити, Собекнеферу и МерНейт са сред малкото жени от Древността, които са царували по време на дългата история на Египет.
Запознайте се с всяка една от тези успешни владетелки на египетската цивилизация, чиито имена са известни и до днес.
MerNeith/МерНейт
Царуване - около 2970 пр. н. е. (1-ва династия)
Историческите сведения показват, че МерНейт е била съпруга на фараон и регент на Древен Египет по време на Първата династия. Въз основа на няколко официални записа, се смята, че МерНейт може да е управлявала като фараон, за неопределен период от време.
Най-голямото доказателство, че МерНейт е била владетел на Египет, е нейната гробница, която е уникална сред иначе изключително мъжките гробници и е със същия мащаб като гробниците на царете от този период. Името на МерНейт обаче не е включено в списъците на владетелите от Новото кралство. Списък с имената на фараони от първата династия е намерен в гробницата на Каа, третият известен фараон след Ден, нейния син. Този списък обаче не споменава царуването на Мернейт.
МерНейт означава „Любимка на Нейт“ и нейната надгробна плоча съдържа символи на това древно египетско божество.
Sobekneferu/ Собекнефру или Нефрусобек
Царуване 1806 - 1802 пр. н. е. (12-та династия)
Дъщеря е на Аменемхет III. Според Манетон* тя става владетел след смъртта на своя брат Аменемхет IV поради липса на мъжки наследник. С нейната смърт завършва 12-ата династия. Следващият фараон е Угаф от 13-а династия.
Според Торинския канон тя е управлявала три години, десет месеца и 24 дни в края на XIX век пр. н. е.
Тя е една от малкото жени фараони на Древен Египет (друга такава е царица Нитокрис от шестата династия) и служи за пример на Хатшепсут и Таусерт.
*Манетон е древноегипетски историк и жрец от град Себеннит в Нилската делта, живял при управлението в Древен Египет на елинистическата династия на Птолемеите, в края на IV - първата половина на III век пр. н.е. Той създава първата периодизация на историята на Древен Египет - по династии. В нея се открояват шест основни периода - Ранно царство, Старо царство, Средно царство, Владичество на хиксосите, Ново царство и Късен Египет. Запазени са фрагменти от тази периодизация, която се използва и до днес.
Neferneferuaten Nefertiti/ Нефернеферуатен Нефертити
Царуване 1353-1336 пр. н. е. (18-та династия)
Нефернеферуатен Нефертити е царица на Древен Египет от XVIII-та династия (14 век пр. н. е.), съпруга на египетския фараон Аменхотеп IV (по-късно Ехнатон). В превод името ѝ означава „Идващата красота“ или „Красавицата дойде“.
Двойката на властта в древния свят, Нефертити и Ехнатон управляват Египет заедно от 1353-1336 г. пр. н. е. и са най-известни с това, че започват монотеистична религиозна революция за почитане само на един бог - Атон или „Слънчевия диск“. Преди тяхното управление египетската религия е била политеистична.
Под управлението на Нефертити и Ехнатон Древен Египет се радвал на изключително богатство и просперитет. В храмовете, издигнати в Карнак, Нефертити е изобразявана почти два пъти повече от съпруга си в произведенията на изкуството.
Някои учени смятат, че тя е управлявала Египет за кратко като фараон под името Нефернеферуатен след смъртта на съпруга си и преди възкачването на престола на Тутанкамон.
Световноизвестният „бюст на Нефертити“ е открит по време на немска археологическа експедиция, състояла се между 1907 - 1914 г. под ръководството на археолога Людвик Борхарт. Скулптурата е открита на 6 декември 1912 г. в развалините на една постройка в местността ел Амарна (където е бил разположен Ахетатон, столица на Ехнатон и Нефертити). Според открита в развалините пластинка от слонова кост сградата е била ателие на главния придворен скулптор Тутмос.
Откритият бюст е полихромен, добре запазени са златната диадема и огърлица. През 1913 г. бюстът е тайно изнесен от Египет на борда на кораб и пристига в Берлин. Първоначално съществуването му е пазено в тайна от широката публика, дори и след даряването му (през октомври 1913 г.) на Берлинския музей от дотогавашния му собственик д-р Джеймс Саймън (който го притежавал по силата на факта, че финансирал открилата го експедиция).
По настояване на Л. Борхарт (който се страхувал от усложнения във взаимоотношенията с Египетските власти) бюстът не бил представен на голямата експозиция в Египетския музей в Берлин, състояла се през зимата на 1913 г., където били изложени всички останали находки от разкопки в Амарна. През 1924 г. опазването на тайната около бюста на Нефертити станало невъзможно и Борхарт бил принуден да признае съществуването му пред света. Малко по-късно бюстът бил изложен публично в Берлинския музей.
Hatshepsut/Хатшепсут
Царуване c. 1478-1458 пр. н. е. (18-та династия)
Хатшепсут е втората исторически потвърдена жена-фараон. Около дванадесетгодишна възраст тя става кралица на Египет, след като се омъжва за своя полубрат Тутмос II. Когато той умира, Хатшепсут става регент на своя доведен син Тутмос III,.
Управлявала е 21 години. Тя избягва да води войни за териториално разширение. По нейно време са извършени големи строежи, като грандиозния храм в Дейр ел-Бахри и разширението на храма на Амон в Карнак.
Дъщеря на Тутмос I, Хатшепсут се облича в мъжки дрехи и носи фараонска брада. Остава завинаги в историята с добрите си дела. По-малко от седем години след регентството си Хатшепсут поема титлата и пълните сили на фараона. Официално тя управлява съвместно с Тутмос III.
Хатшепсут е погребана в Долината на царете.
Twosret/ Твосрет
Царуване 1191 - 1189 пр. н. е. (19-та династия)
Твосрет, също известна като Таусерт е царица или жена-фараон от Деветнадесета династия на Древен Египет. Тя управлява самостоятелно като фараон близо две години.
Царица Твосрет е една от главните съпруги на фараон Сети II и може би е роднина на Рамзес II. След убийството на фараона при заговор, негов наследник е малолетния му син Сиптах, който управлява под регентството на Твосрет. След около шестгодишно управление като царица-регент на Сиптах, Твосрет се възкачва на трона след неговата смърт.
По времето на Твосрет в Египет настава анархия. Сириеца Ирс се възползвал от недоволството сред народа и се опитал да узурпира властта. Царица Твосрет е детронирана след двегодишно управление и тронът е зает от Сетнахт, който заличава повечето надписи и изображения на царицата.
Кралското й име е Ситре Мерямун, което означава „Дъщеря на Ра, любимка на Амон“.
Cleopatra VII Philopator /Клеопатра VII Филопатор
Царуване 51-12 пр.н.е.
Клеопатра е египетска владетелка, живяла през I в. пр.н.е. Тя е последната управлявала представителка на Птолемеите, династия, произлизаща от Птолемей I Сотер, който е един от военачалниците на Александър Македонски. Неин баща е Птолемей XII Авлет, а майка ѝ вероятно е била негова наложница с възможен местен египетски произход. Името „Клеопатра“ е с гръцки произход и означава „Бащина слава“; пълното ѝ име е Клеопатра Теа Филопатор и Филопатрис, което означава „Богинята Клеопатра, любимка на баща си, обичаща родината си“.
Днес тя е може би е най-известната от всички владетели на Египет и обикновено се назовава само като „Клеопатра“. Клеопатра всъщност никога не е била едноличен владетел на Египет, тя само е деляла управлението на страната със своя баща, брат и син. Техните титли са били само етикетни, а всъщност тя е управлявала с всички права и е била достоен владетел на Египет.
Тя е говорила шест различни езика, включително арамейски, египетски, етиопски, гръцки, иврит и латински.
Клеопатра е последната владетелка на славна цивилизация. След 3000 години настъпва края на египетската империя. Със смъртта на Клеопатра, Октавиан присъединява Египет към империята си.
Източник: parcast.com, Wikipedia, Снимки: pixabay.com, Wikipedia, parcast.com
Още интересни и забавни публикации може да намерите ТУК.
