Родният ми град Чипровци е на 550 м. надморска височина в подножието на връх Три чуки между Чипровска планина (най-високият дял на Западна Стара планина) и Язова планина в Северозападна България. В доклад до Ватикана от 1640 година неуморимият български просветител Петър Богдан пише: „Тези планини са високи и големи, покрити са с гори и дъбрави, украсени са с треви и цветя, напоени са с води и бистри потоци и са богати с всякакви рудници: златни, сребърни, медни, оловни и железни…“. В една своя книга този именит българин нарича Чипровци „Цветето на България“.
Не остава безразличен към чудната природа на чипровския край и народният поет Иван Вазов. В книгата си „Нова земя“ той отбелязва с възторг: „От северозапад се дигаше голият гребен на Стара планина с хълбоци облечени в букаци, с колосални пирамиди на гордия „Миджур“, „Бабин зъб“ и „Вража глава“, а отсам тях в полите им - прекрасните и диви Чипровски покрайнини и райските долини на Огоста“. Възхищението си от Чипровци и неговия дивен планински рай изказват и писателите Антон Страшимиров и Йордан Радичков.
Без да могат да облекат така красноречиво в думи възторга си от Чипровци и хиляди туристи, посетили града, не пестят суперлативи за природните и културно-историческите му дадености. След всяка похвала обаче добавят съюза „но“ и изтъкват съвременните проблеми на градчето, които не се различават от тези на Северозападна България.
Въпреки всички тези хубави слова, фактът, че Чипровци се намира в най-бедния регион в целия Европейски съюз, не прави местните жители щастливи. Те се гордеят със славното минало, красотата и спокойствието на града, но гордостта не може да издържа семейство. Община Чипровци е слабо развита в икономическо отношение. В общината няма изразена специализация на стопанската дейност, което да донесе икономии от мащаба на дейността и да послужи като гръбнак на икономиката. Преобладаващата част от фирмите са малки и средни, както впрочем е и в цялата страна, където 92% от стопанските субекти се числят към тази категория. Те първи понасят ударите на всяка криза, губят пазари, защото са със сравнително ниска конкурентоспособност, недостатъчно технологично оборудване, финансов ресурс и достъп до банково кредитиране. Непрекъсната битка за оцеляване често става причина собствениците им принудително да изберат Бюрото по труда или гурбетът като временно решение на проблема.
Според преброяване от 2018 г. жителите на Чипровци са 1548. Трайна тенденция е отрицателният естествен прираст. Смъртността надвишава раждаемостта. Обяснимо е, защото стотици млади хора мигрират към големите градове или в чужбина, за да осигурят препитанието си. Останалите не намират перспективна реализация в градчето. Но, за да подкрепи семействата, общината отпуска еднократна помощ от 1 000 лева на всяко новородено в Чипровци. Това е крачка към местна демографска политика, но за да е резултатна, тя трябва да се съчетае с мерки на национално ниво. А също и със създаване на поминък тук. За да се случи това, са нужни предприемчиви хора и добър инвестиционен климат, за което местната власт има воля, но...дали има капацитет? Мисля, че най-подходящите инвеститори биха били завръщащите се емигранти.
По-голямата част от обществото е заслепенa от романтичната представа за чужбина и илюзията, че там животът е по-уреден, а възможностите да изкарат пари са неограничени. Да, стандартът на живот е важен, но цената, която трябва да плати човек, отивайки в друга държава, е висока - носталгията, вината заради изоставянето на стари и болни родители, скъсването на емоционалната връзка със семейството, разколебаното чувство за идентичност. Там българинът е никой, просто поредният работник от бедна държава. Никъде другаде няма да намери това, което има тук - истински дом.
Много са начините Чипровци да се възроди. Един от тях е използването на потенциала на прирдното и културно наследство. В последните години потокът на туристите към Чипровци сериозно се увеличи. Тук все пак има всички предпоставки за развитие на екологичен, планински, селски и културен туризъм.
Чистота на въздуха, красивата природа и пробягващите диви животни привличат нови и нови туристи в Чипровския Балкан. Мнозина се отправят към екопътека „Деяница“ и живописния Чипровски водопад, до който отвежда тя. Той е висок 18 метра, а в подножието му е образувано малко езеро, скътано под купола на вековни буки. Почивката през лятото сред прохладата на гъстите гори е безценна. Тук всеки любител на красивите гледки и на близостта с природата може да открие своя рай. Разходки, планински преходи, наблюдение на птици, животни, растения и дори фототуризъм, възвръщат енергията и душевната хармония на хората. Но мнозина не знаят нищо за това райско кътче в Западна Стара планина. Нужен е маркетинг на дестинацията. Тя има потенциал да направи Чипровци второ Банско.
Планината може да се развие и да привличе любителите на зимни спортове. За това са нужни огромни инвестиции и човешки капитал, но е непростимо да не разкрием пред света природното богатство на Чипровци. Първата стъпка в Чипровци беше направена преди четири години, с изграждането на комплекса „Приключенци“ в планината. Той е привлекателен за туристите заради невероятната гледка, която се открива от него, заедно с басейна и парка за деца и млади хора. А реновираната хижа „Явор“ предлага всичко дори и на най-претенциозния турист.
Селският туризъм е най-добрият начин за опознаване на бита и традициите в България. Чрез престоя в селска къща туристите могат да се докоснат до непознати преживявания - да доят кози, да берат зеленчуци от двора, да събират горски плодове и билки, да вкусят домашни ястия от торлашката кухня. Къщите за гости са съвременно и пълноценно обзаведени. Проблемът е да бъдат активни и извън наплива от туристи в пиковите моменти на празници, фестивали и събития. Има избор между къщи за гости и малки семейни хотелчета, между приготвена в заведение храна или сготвена от туристите с продукти от градината. В близкото бъдеще ще започне да функционира и пивоварна със свежо чипровско пиво, което да прави престоя на туристите още по-сладък.
Съществуващата пътна мрежа сериозно се подобрява. Асфалтиран е пътят от града към Гушовския манастир, където всяка година на 6-ти септември, датата на избухването на Чипровското въстание, се събират чипровчани и правят голяма народна трапеза и курбан.
И така, стигаме до следващата и най-благодатна възможност за развитие на културен туризъм. Културно-историческото наследство на Чипровци има огромен потенциал, но би трябвало да се разработи внимателно туристически продукт, който предлага и преживяване, а не само докосване до миналото.
Чипровци привлича родния и международен туристически интерес с атрактивни забележителности, пръснати както на територията на града, така и извън него. Църквата „Св. Възнесение Христово” се намира в центъра на града. Предполага се, че е строена през XIV в., но е разрушена по време на Чипровското въстание. По-късно е възстановена и днес е обявена за паметник с национално значение.
Историческият музей е основан през 1988 г. по повод 300-годишнината от Чипровското въстание. Той показва ценни и интересни експонати, а подготвените уредници увлекателно разказват за нашето минало. Музеят организира и интересни събития, които довеждат гости от близо и далеч. Ако музеят сключи договори с туроператори да довеждат тук групи, които пристигат с круизни кораби във Видин или на конференции, семинари и тийм билдинги във Вършец и Монтана, със сигурност ще има повече посетители.
Още повече, ако разглеждането на експозицията се съчетае с посещение в Катеринината къща, която също е музеен обект. Тя е устроена като етнографски музей като предлага постоянна експозиция с предмети от миналото на града, както и демонстрация на изработка на чипровски килими. Съвременният турист обаче иска преживявания. Организиране на работилници по багрене и тъкане биха привлекли креативните студенти.
Фестивалът на Чипровския килим успява да привлече туристи както от всички краища на страна, така и от чужбина. Провежда се в продължение на седем години през месец май. Той представя традицията в занаята и навлизането на съвременни мотиви в изработването му. Фолклорната програма, съпътстваща научните конференции, изложбите с килими и работилниците по багрене и тъкане, правят събитието още по-емоционално и интересно.
Обезателно трябва да споменем Чипровския манастир „Св. Иван Рилски”, който се намира на около 7 км от град Чипровци. Манастирът е обявен за паметник на културата през 1975 г., а днес е сред масово посещаваните туристически обекти, свързани с духовната независимост на народа ни. Въпрос на далновидност от страна на Българската православна църква и малките общини Вършец, Чипровци и Георги Дамяново е да обвържат в маршрут за поклонически туризъм трите големи и отлично поддържани манастира в област Монтана - Клисурския, Чипровския и Лопушанския. Той няма да носи бързи и големи печалби, но от малкото раздвижване започва голямата промяна. Това е и въпрос на дълг към родния край.
Туризмът е правилният път, по който Чипровци трябва да поеме, защото чрез него можем да си върнем популярността, която сме я имали в миналото.
Ако съм научила нещо от историята, то е, че както доброто и злото се редуват, така се редуват и възходите и паденията. Моят роден град е имал славно минало, но настоящето не е чак толкова благоприятно. Моята нагласа е позитивна, защото виждам, че всичко започва да се подобрява.
 Рупите - една от най-мистичните местности на Балканите |
Материалът е изготвен от Лилия Ангелова, ученичка в ФСПГ „Васил Левски“, гр. Монтана, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“
„Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:
Rollplast, AQ Magnit, BHTC, Автошкола Василеви, УНСС, 360 Creative Bulgaria, Volontime, Мания Принт, ПГ "Велизар Пеев"
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, Дарик радио, Радио FM+, noviteroditeli.bg, Teen Station, topnovini.bg
Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“: Община Враца
Институционални партньори: Община Враца, Община Монтана, Община Чавдар, Община Елин Пелин