Дупница е град в Югозападна България. Градът се намира на 70 км от столицата София и 40 км източно от областния град Кюстендил и е втори по големина след него. В миналото град Дупница е бил един от най-големите и най-бързоразвиващи се градове в страната, но през последните години нещата са се обърнали на 180 ° и положението не е много обещаващо. Време е за промени...
През 1838 г. населението е около 7-8 хил. жители. След освобождението, в края на 19 и началото на 20 век градът е сред 10-те най-големи градове в Княжество България и Царство България. B средата нa 60-70-тe години на XІX век в Дупница има три предприятия от манифактурен тип - абаджийско, дървообработващо u предприятие за рязан тютюн. Такa по-късно градът се оформя като център на тютюнoпpepaбoтвaнeтo. Тези предприятия оформят облика на града като един от най-големите подобни центрове в България през 40-тe години на XX вeк.
Забогателите от тези дейности хора и организации започнали да подпомагат и организират изграждането на църкви и училища. А от 1927 г. в Дупница се провежда ежегоден панаир наречен Умни петък. В една от книгите си Тихомир Меджедиев пише: „От незапомнени времена в Дупница става ежегодно панаир на едър рогат добитък през дните петък, събота и неделя от Светлата седмица“. Но през 2018 г. от Историческия музей на град Дупница съобщават, че имат сведения, че събитието е било по-скоро събор, въпреки че на него имало и пазар. Хората от селата в околията са се събирали в двора на черквата „Св. Георги Победоносец“ в Дупница, за да се веселят.
След освобождението дупничани се опитват да разнесат идеята за подпомагане нa българите останали под властта нa султана u Maкeдoнuя. Жителите на Дупница дават подслон нa хиляда бежанци u създават много благотворителни дpyжecтвa. До периода на урбанизация през комунизма, Дупница е бил най-големия град в цяла Югозападна България. Въпреки че тогава е бил по-населен от Кюстендил, Благоевград и Самоков, а Перник още е бил село, в края на краищата други градове станали областни и образователни центрове и там се инвестирало повече, а Дупница не се развил като първостепенен град.
През 1980 г., град Дупница има население от около 50-60 хил. души. След падането на комунистическия режим и отварянето на границите на България много дупничани емигрират, предимно в Милано, Италия и Чикаго, САЩ. Така в началото на 1992 г. град Дупница е 29-тият по големина град в България с 41 398 жители. А през 2019 г. Дупница е вторият град с най- бързо намаляващо население. Но какво кара хората да напуснат Дупница и как да решим проблема с демографския срив?
Долната графика показва факторите, обуславящи миграция на населението от и към Дупница.
Икономическите фактори са свързани с общото икономическо развитие на територията, което влияе положително върху осигуряването на трудова заетост, възможности за по-високо заплащане и доходи, по-добри условия на труд, по-бърза професионална реализация и др.
Социални фактори пък са резултат от развитието на гражданското общество. Те включват възможности за образование и здравеопазване, за задоволяване на емоционалните, духовните потребности и интереси на хората, достъп до културните институции и пълноценен живот и др.
Психологически фактори формират миграционни мотиви за удовлетворяване на личностните интереси и потребности, повлияни от ценностна система, образователен и професионален ценз, творчески нагласи и т.н.
Екологични и географски фактори промените в екологичните условия на географската среда и влиянието им върху някои заболявания мотивират макар и по-рядко миграционната активност на определени възрастови групи от населението (малки деца, подрастващи, хора в надтрудоспособна възраст и др.).
Сред демографски фактори са някои структури на населението, сключването или разтрогването на бракове, модерните форми на съжителство и др.
Политически фактори са водещи предимно при емиграцията на населението.
Населението се топи с всяка изминала година. При последното преброяване от 2011 г. град Дупница е с население от 33 205 души, но оттогава досега то намалява бавно, но сигурно. Жителите на Дупница през 1887 г. са били едва 7 869, броя на населението достига своя пик почти сто години по-късно, през 1985, 42 153 човека. През 1992 година жителите на града наброяват 41 398, като разликата с населението от преди седем години е едва 755. От 1992 до 2016, след двайсет и четири години, жителите на Дупница са намалели с почти 11 000 (26 %) и това число продължава да расте. Това е показано и в двете графики по-долу.
На 10 април 2020 г. на ТЕЦ „Бобов дол“ бе забранено да гори биомаса и отпадъци, след като жители на Бобов дол протестираха пред Министерския още края на януари месец. Интерес факт е, че всъщност ТЕЦ-ът е по-близо до Дупница (7 км), отколкото до Бобов дол (10 км). Тогава къде бяха дупничани в цялата тази ситуация? Защо хората от малкия град Бобов дол се бориха за правата си, а дупничани останаха безучастни? Истината е, че с намаляването на населението, енергията на града бавно чезне. В Дупница населението е с по-благоприятна възрастова структура в сравнение с по-малките по население общини и е с по-добро образователно равнище. Именно тези характеристики са в основата на повишената миграционна активност на населението. Младите и добре образовани хора са по-мотивирани да мигрират, да търсят работна среда, адекватна на техните изисквания и очаквания, както и образователни институции за повишаване на квалификацията им, разнообразни и качествени социални услуги, културна среда и др. С напускането на младите хора, населението на града се превръща в застаряващо. Будните и дейни напускат Дупница, а често и България. По този начин те помагат за развитието на други градове и държави, докато родния им край спира с развитието си и изглежда като място, в което времето не тече.
Според мен трябва да съсредоточим вниманието си върху младото поколение, защото често се забравя значението на подрастващите. Младите често имат много добри идеи, но избират да ги реализират в чужбина, защото мислят, че тук няма да получат подкрепа. Голяма роля тук играят училището и самите учители, те имат силата да променят нещата. Да покажем, че си струва да останеш в Дупница (България) и им имаме доверие като ги подкрепяме.
Дупница може да се възползва от своето географско положение, красива природа и да се надяваме скоро чист въздух. Намирайки се на час път от най-големия икономически център в страната, София, ако дупничани наблегнат на развлечения за млади семейства като театър и кино, добро образование и инфраструктура, града има възможността да се разрасне. Дупница може да се възползват от заобикалящите я природни гледки и красотата на парк „Рила“, един от най-красивите в България.
Нека убедим младите да останат в Дупница, за да обърнем отново кривата на демографията възходящо и да върнем хората в града.
 Слънчевата къща и вдъхновението Ковачевица |
Материалът е изготвен от Дара Върбанова, ученичка в ПГ „Христо Ботев“, гр. Дупница, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“
Снимки: ДарикНюз, в-к Вяра, zadupnitsa.com
„Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:
Rollplast, AQ Magnit, BHTC, Автошкола Василеви, УНСС, 360 Creative Bulgaria, Volontime, Мания Принт, ПГ "Велизар Пеев"
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, Дарик радио, Радио FM+, noviteroditeli.bg, Teen Station, topnovini.bg
Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“: Община Враца
Институционални партньори: Община Враца, Община Монтана, Община Чавдар, Община Елин Пелин