България отбелязва най-светлия празник в културния си календар – Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост-24 май.
С писмеността, създадена от светите братя Кирил и Методий, страната ни се позиционира на световната карта като достойна, просветена и будна за духовното държава.
Със създаването на Глаголицата от Кирил и Методий, а по-късно и на Кирилицата от техния ученик Климент, през IX век страната ни се сдобива с основата, върху която княз Борис I успява да обедини всички племена, населяващи земите ни по онова време. Коствало е усилия, решителност, целенасочени действия и ресурси, в манастирите са се преписвали книги, които били изпращани из цялата страна. Словото се е разпространявало, а народът се е учил на четмо и писмо – черил е от съкровището на духовността.
Глаголицата е уникално по рода си писмо. Основните елементи, присъстващи в него, са кръстът – символизиращ християнската вяра, триъгълникът – като символ на Светата Троица и кръгът, който означава безкрайността и вечността на Бог.
За първи път Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост се чества през 1851 година в епархийското училище "Св. Св. Кирил и Методий" в Пловдив по инициатива на Найден Геров. Срещат се и сведения, които отбелязват чествания още през 1803 г. в Шумен. Днес, 24 май се отбелязва в цялата страна, както и от българските общности по света, което доказва неговото значение като празника на най-важният и ценен завет, оставен от предците ни. Мнозина дори смятат, че именно 24 май е националният празник на България.
През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на училищния химн "Върви, народе възродени", а през 1900 г. Панайот Пипков композира и музиката към него. Песента става символ на будната българска духовност, образование и стремеж към просвещение и неизменна част от празника.
Кирилицата е една от трите официални азбуки, заедно с гръцката и латинската, приети от Европейската общност след влизането на страната ни в Европейския съюз през 2007 г. В наши дни тя се използва от 12 страни и повече от 300 милиона души по света.
Нашата писменост е онова наследство, което успява да устои на превратностите на времето, да ни напомня, че трябва да бъдем обединени, да търсим духовното и да се стремим към образованост и просвета, за да я има България и занапред!
Честит празник!
EspressoNews