На 4 март 1678 г. във Венеция се ражда един от най-значимите барокови композитори Антонио Вивалди. Още като дете се научава да свири на цигулка виртуозно от неговия баща – Джовани Батиста, с когото обикалят градовете, за да свирят заедно. Музикалния му талант се развива докато работи във венецианския дом за сираци „Оспедале дела Пиета“, където обучава питомниците на дома и започва да композира.
Изключителен музикант и иноватор, той става бързо един от най-популярните и търсени композитори през 17 век. Той е продуктивен, като в ранното му творчество влизат много композиции написани за църковна музика – кантати, концерти, оратории и др. В началото на 18 век започва да пише опери, като по неговите думи е написал над 90 такива, от тях са намерени около 50.
Модерният оперен стил на Вивалди му създава неприятности с по-консервативните музиканти. Първата му опера „Arsilda regina di Ponto“ е спряна от цензурата, тъй като главната героиня Арсилда е влюбена в друга жена, Лизея, която претендира, че е мъж. Тя е поставена през 1717 г. и изпълнението ѝ има голям успех. В периода 1717-1719 г. е капелмайстор в двора на принц Филип фон Хесен-Дармщат, хабсбургският губернатор на Мантуа. През 1721 г. е в Милано, следващата година поставя свои опери в Рим. През 1725 г. се завръща във Венеция.
В този период Вивалди пише най-популярното си днес произведение – „Четирите годишни времена“. Концертите са революция в концепцията за музика – в тях Вивалди представя ромоленето на поток, птичите песни (на различни видове, всеки конкретно характеризиран), кучешки лай, бръмчене на комар, викове на овчар, буря, пияни танцьори, тиха нощ, ловни хайки от гледната точка както на ловците, така и на плячката, заснежени поля, деца, каращи кънки на лед, горящ огън. Всеки концерт е свързан със сонет, може би от самия Вивалди, описващ сцените, претворени в музика. Те са публикувани за първи път заедно в „Il cimento dell'Armonia e dell'Inventione“ (Опус 8) през 1725 в Амстердам от Мишел-Шарл Льа Сен.
Следващите години са най-продуктивни за вече популярния в цяла Европа композитор, като музика са му поръчвали много аристократи. Негов меценат е и императора на Свещената римска империя Карл VI. Той дава на Вивалди рицарска титла, златен медал и покана да отиде в неговата столица Виена.
Независимо от тези успехи и особено след смъртта на императора, Вивалди изпада в недоимък, подобно на много композитори от това време. Композиторът умира в нощта на 27 срещу 28 юли 1741 година, на 63 години в къщата на една вдовица на самарджия. Като причина за смъртта е регистрирана „вътрешна инфекция“, навярно усложнения на астмата му. През класицизма и романтизма произведенията му са забравени, като неговата популярност е възстановена през 20 век.
Музиката на Вивалди е новаторска – той разчупва формалната и ритмична структура на концерта, в който търси хармонични контрасти и нови мелодии и теми. Той оказва влияние върху творчеството на Йохан Себастиан Бах и много други музиканти и композитори от своето време.
