Доклад на тема „Туристическо зониране на община Костинброд - механизъм за устойчиво развитие на туризма” беше представен по време на Третата научна конференция с международно участие „География, регионално развитие и туризъм“. Форумът се проведе онлайн от 27 до 29 ноември и се организира от едноименната катедра към Факултета по природни науки на Шуменския университет.
Докладът бе изготвен и представен от д-р Десислава Алексова, преподавател в Международно висше бизнес училище - Ботевград, която е автор и на Програмата за развитие на туризма в община Костинброд 2020-2024 г.
Презенатцията предизвика сериозен интерес и дискусия по темата. Успешно беше защитена изследователската теза, че именно чрез обособяването и маркетирането на трите туристически зони в община Костинброд, могат да бъдат реализирани и останалите приоритети, заложени в общинската програма за туризма: изгражадене на туристически бранд Костинборд, развитие на туристическия продукт, институционално развитие и инфраструкурни подобрения.
„Зонирането на община Костинброд представлява практически механизъм за устойчиво развитие на дестинацията и конкурентоспособност на туристическия продукт. То е изготвено в съответствие с концепцията за туристическото райониране на България и дава предимство на общината на национално ниво. Горда съм, че Oбщинското ръководство предприе научноизследователски подход за развитието на туризма, който е напълно нов икономически сектор за общината. Видими резултати очакваме още през следващата година.“, сподели д-р Алексова, специално за EspressoNews.
Над 110 учени от България, Северна Македония, Чехия, Украйна, Русия и Перу се включиха в конференцията. Участниците от България бяха представени от учени и докторанти от БАН, Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Югозападния университет „Неофит Рилски“ - гр. Благоевград, Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“, Международното висше бизнес училище в Ботевград, Университета по национално и световно стопанство, Стопанската академия „Димитър Ценов“ - Свищов, Института по аграрна икономика - София, Висшето училище по агробизнес и регионално развитие - Пловдив и др.
Работата на секциите премина в творческа атмосфера, при високо ниво на изнесените доклади и голям брой активни участници.
