Думата народ означава хора с общ език, традиция, култура и идеали. Именно тези качества притежава и българският народ. Това е народ със славна история, която ни кара да бъдем горди, че сме българи. Нашите прадеди са били смели войни, които са се борили до смърт в името на отечеството. Те са тези, благодарение на които България днес съществува.
Османското владичество е черно петно в историята на България. В този период българите изживяват най - трудните години от своя живот. Пет века над България тегне мрак. Мрак, който превръща смеха на хората в ридание. Зверски издезания над младите девойки, кръвен данък, палежи, обири, такова е било ежедневието на хората. Османкото робство е оставило на майка България и нейните деца белег за цял живот. Мало и голямо се е борило за свободата на Родината. Много са примерите, които ни показват смелостта и храбростта на българския народ: Кочо Чистеменски от Перущица, който убива жена си и детето си, а след това се самоубива, за да не попадне никой от семейството му в плен на османците, Райна Княгиня – най великата българка, ушила Самарското знаме и противопоставила се на турския паша, Васил Левски – идеологът на българското освобождение, Христо Ботев и неговата смела чета, Георги Раковски - основоположник на организираната национално революционна борба за освобождаването на България и много други гeрои, сражавали се в Батак, Свищов, Плевен, Панагюрище, Шипка.
Няма по-ярък, по-драматичен момент в Освободителната война от боевете на Шипка. В народната памет името на този старопланински връх се е превърнал в символ на саможертвата в името на Отечеството и има защо. „На безсмъртен подвиг паметник огромен”, Шипка винаги ще връща и нас, и потомците ни към онези стойности, които стоят отвъд делничното и които правят свободата свещена. В отбраната на Шипченския проход българските опълченци се сражават героично, но тяхното положение е доста тежко - в дъждовните и хладни планински нощи те са с лятно облекло, без шинели, със скъсани обувки, не е уредено снабдяването им с храна. Лошо е и въоръжението им. Често те отнемат пушките на убитите турци, за да продължават боя. Генерал Столетов сам снабдява опълченците с изоставените от турците при отстъплението им запаси . Решителният и най-тежък бой започва на двадесет и трети август. Към обяд всички турски атаки са отбити, но положението остава тежко. Патроните и снарядите са на привършване и именно тогава настъпва критичният момент. По скатовете лежат труповете на защитници. В боя се хвърлят всички, включително и тежко ранените. Страх обхваща турците, когато срещу тях полетяват трупове:
"Грабайте телата!" - някой си изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак!
И турците тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият живи и умрели...
В последния момент пристига помощ - генерал Радецки идва с 205 бойци. Шипка е спасена. Спасена е и България. На трети март, с подписването на Санстефанския мирен договор се слага краят на черните дни в нашата история.
Трети март е дата, която всеки българин носи в сърцето си. На този ден всички прекланяме глави пред смелите воини, които са успели да преборят петвковното робство и са запазили всичко това, което днес ние притежаваме. Много са онези, които са отдали живота си на Родината, и благодарение на които ние днес съществуваме. Балканът е мястото на героите. Той прави всички отдали живота си на родината безсмъртни. И когато се замислите дали трябва да се гордеете, че сте българи, погледнете към Балкана и си спомнете за смелите и храбри подвизи на героите, освободили България от османското робство.
Материалът е изготвен от Василена Сайчева, ученичка от 12 клас в ПГ "Велизар Пеев", гр. Своге, за ученическия проект "Работилница за репортери" на Еспресо Медия.