Трети март – повод за гордост или?

1576 преглеждания

Трети март – повод за гордост или?

Емоциите и въпросите, които вълнуват Виржиния Ценова, ученичка в 12 клас, в ПЕГ "Йоан Екзарх" град Враца, участник в „Работилница за репортери 2018 – Родова памет“, в навечерието на Националния празник.

Всеки българин знае датата Трети март, но колко от нас наистина се интересуват от историческото ѝ значение? Нима може да се отрече действителността, колкото и грозна да е тя? В днешни дни  обществото е вглъбено в собствените си проблеми и лесно забравя да погледне отвъд булото на битовите задължения. Имената на великите наши герои все по-рядко се споменават и дават за пример на младото поколение. Емблеми на българщината като Христо Ботев, Васил Левски, Георги Раковски и много други потъват в прах, въпреки вечната им заслуга към страната ни. Пролятата кръв на хиляди българи днес почитаме, седейки пред телевизора на топло и сигурно. Къде е тук българския дух и воля? Разбира се, съществуват и изключения, чиято роля поддържа искрата на спомена за героизма на предците ни.

Врачанска област е белязана едновременно под знака на съкрушителното падение и обнадеждаващата борбеност, които стават причина за по-нататъшна победа срещу поробителя. Априлското въстание от 1876 година безспорно става символ на решителния устрем към Освобождение. Въпреки неосъществилото се въстание на народа поради многобройната османска войска в района, този окръг е запомнен  с увековечения подвиг на Христо Ботев и неговата малобройна чета. Слезли на българския бряг от превзетия кораб „Радецки“, борците се отправят към своята вероятна гибел. И днес паметникът на Христо Ботев, намерил смъртта си във Врачанския балкан, се извисява в сърцето на града и гордо гледа свободна България. Именно пред паметника врачани отбелязват ежегодно Освобождението на страната през 1878 година с представления на фолклорни ансамбли, тържествени речи, както и военен ритуал по посрещане на командира на военното формирование във Враца.

Саможертвеният героизъм на тези малцина безстрашни четници се явява едно от финалните звена за масовото надигане на петвековно поробените българи. Затова нека всички ние уважим по свой начин факта, че имаме днес шанса да се наречем българи и да празнуваме 140 години свободна България и никога да не забравяме корените си!

Виржиния Ценова, ученичка в 12 клас, в ПЕГ "Йоан Екзарх" град Враца, участник в „Работилница за репортери 2018 – Родова памет“.

„Работилница за репортери 2018 – Родова памет“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на автошкола Василеви360 Creative Bulgaria.