До каква степен, ние божурчаните, сме българи? До каква степен пазим традициите си? Това личи от нашите концерти по случай Трети март, по виенето на веселите български хора в Деня на божура, дори и по водната кула в Божурище, която носи българския трибагреник. Но това достатъчно ли е? За съжаление голяма част от тази национална гордост, от тези наши български традиции са забравени през повечето време. Къде е българското, когато поводът не е национален празник? Само през официалните дни ли сме българи? Къде са лазарките в навечерието на Великден, а коледарите, къде са? Къде сме, българи?
В Божурище ежегодно се провеждат концерти в деня на Освобождението на България, в Деня на божура, по Коледа. В тях взимат участие самодейни групи по модерни и фолклорни танци, певчески формации или индивидуално изявени таланти, които пеят или свирят на различни музикални инструменти. Речите, държани на мероприятията по случай Трети март, ни връщат назад във времето, припомняйки ни всички онези велики български личности, дали живота си в името на нашата свобода. Също така, винаги след концерта, по случай Деня на божура, на централния площад в нашия град се извива едно дълго и красиво хоро от малки и големи, които танцуват, опиянени от ритъма на любимите български фолклорни песни.
В местното училище често се провеждат уроци по родолюбие, а учениците дори имат свои училищни клубове, наречени „Родолюбие“ и „Мистичната България“. В тях децата опознават родината си, нейния фолклор и история, като същевременно се забавляват. Всяка година на 24 май в училището звучи химна на България, последван неотменно от химна на светите братя Кирил и Методий. Децата пеят български песни и показват български колоритни танци, които са научили през годината. Всичките тези събития показват колко богати са нашият фолклор и история и доказват, че малчуганите са научени да обичат родината си, да се гордеят с това, че са българи.
Тези примери доказват нашата национална идентичност. Но също така те показват, че тази идентичност сякаш се появява само на празниците. Срамно е да се наричаш „българин“, когато не познаваш историята си и не чувстваш признателност към родното си място. Срамно е да не оценяваш свободата си, да не си опознал родината си и следователно да не си я обикнал. Срамно е да си българин, който се чувства като чужденец в своето отечество, срамно е и да умреш като такъв в него. Изключително важно е ние, младото поколение, да разберем, че българското не се изразява в цялата тази показност, а в това ние самите да се чувстваме българи, да се гордеем, че сме българи, и смело да го заявяваме.
Така, запазвайки своето национално самосъзнание, ние няма да забравим и нашите велики личности и няма да погубим българските обичаи. Ще запазим българските хора и пеенето на български песни, които сякаш са най-ярките останки от българския фолклор. Сигурна съм, че всеки българин, след като съзре дългата верига на хорото, ще изтича и ще се хване без да се срамува. За жалост, вече успяхме със своя непукизъм и стремеж към „модерното“ почти изцяло да заличим неповторимите български обичаи на лазаруване и коледуване. А с чезненето на всяка следваща традиция, чезнем и самите ние. Запазвайки своя фолклор, родова памет и история ние, българите, няма да потънем в забравата, а България, нашата майка, ще се гордее с нас.
Материалът е изготвен от Бианка Маринова, ученичка в 11 клас на СУ "Летец Христо Топракчиев", град Божурище, за ученическия проект на EspressoNews - "Работилница за репортери 2018 - Родова памет"
„Работилница за репортери 2018 – Родова памет“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на автошкола Василеви, 360 Creative Bulgaria, УНСС.