25 октомври 2015 г. – вълнение за местните избори е обзело страната. Съвестни граждани се включват в изборната комисия, все някой трябва да го направи. Ето как изглежда истината тази година. Истина, която се разказва отвътре, от зала Арена Армеец, където хидяли хора са затворени като най-долни престъпници.
Изборният ден започва в 6 часа сутринта. Логично, за членовете на изборните комисии денят е започнал няколко часа по-рано. Нагласата е, че ще приключи около 4-5 сутринта. Дали?
М.С. е съвестен гражданин и решава и тази година да се включи в изборите, като секретар на една от изборните комисии в страната. Тя е една обикновена жена – майка, която работи от понеделник до петък и се грижи за семейството си. Представете си ужаса на детето й, когато в 8 сутринта вижда, че майка му все още я няма. Какво всъщност се случва по това време? В 8 сутринта хората са заключени в прослуватата Арена Армеец, полицаи пазят сякаш най-върлите световни престъпници. Приети са протоколите до номер 400 и някой. М.С. е след около 1000 още.
Каква ли е вътре обстановката в тази така известна с различните провеждани вътре мероприятия зала? Сива. Студена. Мъчителна. Хората са затворени и никой не може да излезе. Хората се молят. Искат на въздух. Искат да бъдат свободни – не беше ли това едно от човешките права? А какво получават? Отношение, което дори най-големите престъпници в България не получават!
Въпрос към полицията – „Може ли да излезем малко, искаме на въздух, да се поразходим, има толкова много време до нашия номер, моля ви?”, а отговорът е „НИКОЙ НЯМА ДА ИЗЛИЗА (въпреки че няма такава изрична заповед) ОТ ТУК ЩЕ ИЗЛЕЗЕТЕ САМО С ПРЕДАДЕНИ ПРОТОКОЛИ ИЛИ С КРАКАТА НАПРЕД!”. Това, изречено от лица на реда на хора, които са там заради държавата си? За да бъдат полезни. В зала, в която са 4 500 души. Хора, които са се отказали от почивката си, за да помогнат във важен ден. Е, такава е цялата ни държава.
Какво всъщност продължава да се случва? Хора припадат, получават инфаркт, но те няма да излязат навън! След позвъняване на 112, защото някой от „каторжниците” е загубил съзнание любезният оператор казва „Ще ви свържа с полицията.”. Защо с полицията?! Та тя е тук. Линейка ни трябва, човекът припадна... Глас в пустиня. Е, да, като положението става нетърпимо идват медиците. Но необходимо ли да те сподели най-лошото, за да се измъкнеш от този затвор? Да, защото полицията така казва! Защото те трябва да бъдат държани под строг контрол, за да не избягат зад граница с гласовете на народа. А нека Волен си беснее на воля!
А в момента какво ли е там? Още по-трагично. Хората крещят, вече са изморени, изнервени, искат да се приберат, да си починат, искат да изпълнят дълга си, но с тях се отнасят по безумен начин. Наред е номер 700 и някой. Колко ли още ще чака М.С.? Никой не може да даде отговор на този въпрос.
Носят се крясъци „Убийци”, „Пуснете ни!” и други подобни на чист български език. А детето на М.С. седи и чака. Чака, за да види дали майка му ще се прибере жива и здрава. И кога!
Да, ще бягат младите. Ще бягат от това, което родината им предлага. Няма да стоят и да чакат да умрат, вършейки нещо добро за държава, на която не й пука за народа й!
Това трябваше да бъде интервю, но не е. Не е, защото часът е 16:30 (което прави приблизително 36 часа на крак), а хората все още са затворени. Все още не се е наложило да ги изнесат с „краката напред”.
Автор: Диляна Йорданова