Неизвестен за науката вид бозайник откриха учени от Националния природонаучен музей – БАН, Природонаучния музей в Словения и Зоологическия институт „Александър Кьонинг“ в Германия. Българската находка е описана в статия за сп. Bonn zoological Bulletin.
Бозайниците на Европа се изучават повече от 300 г. и заедно с птиците се смятат за най-добре проучените в света. Всяка година зоолозите откриват и описват по някой нов вид бозайник, предимно дребни бозайници (насекомоядни и гризачи) от някои трудно достъпни и слабо проучени места в Южна Америка и югоизточна Азия. Изненадващо за всички се оказа, че все още има неизвестни видове дори в Европа.
Международен екип от учени с българско участие в лицето на д-р Недко Недялков скоро съобщи, че в горите на Странджа планина живее нов и неизвестен за науката вид бозайник – къртицата Talpa martinorum.
До сега се смяташе, че в България се срeщат два вида къртици – обикновена (Talpa europaea) и черноморска сляпа къртица (Talpa levantis), като първият вид е широко разпространен и се среща из цялата страна, а вторият бе известен само от района на Странджа. Черноморската къртица е установена сравнително неотдавна за нашата страна (1991) и от биогеографска гледна точка изглежда логично това да е точно видът Talpa levantis, обитаващ планините около Черно море. Двата вида външно много си приличат и са трудно различими дори за специалист без апаратура. Черноморската къртица е малко по-дребна и клепачите при нея са срастнали, за разлика от европейската. Подробни морфологични сравнения и генетични изследвания не бяха правени върху тези видове.
След подборни проучвания и сравнения (морфологични и генетични) с всички къртици, срещащи се в Европа и региона, се установи, че слепите къртици от нашето черноморие не принадлежат към нито един от известните видове, поради което беше описан нов вид, наименуван Talpa martinorum.
Към момента е установено, че новият вид се среща само в югоизточната част на Балканския полуостров като следва плътно очертанията на Странджа планина – у нас и в Турция. Почти нищо не се знае за биологията на новия вид, което ще бъде предмет на бъдещи проучвания.
Източник: Национален Природонаучен музей-БАН, Фейсбук