Вече 72 години международната общност отбелязва Световния ден за правата на човека. На 10 декември 1948 г. е подписан един от най-важните документи на ООН след края на Втората световна война - Всеобщата декларация за правата на човека. Именно тя се смята за неформалната конституция, която гарантира принципите на човешкото достойнство, свободата, равенството и братството. Хартата за правата на човека гласи, че те са придобити по рождение. Документът гарантира равноправие, защита от насилие, лошо отношение и наказания, засягащи човешкото достойнство.
Основната част на Всеобщата декларация за правата на човека конституира правата на индивида (правото на живот и отхвърлянето на робството); съдържа индивидуалните политически и граждански права; отнася се до свободата на религията, убежденията и изразяването; записани са социални, икономически и културни права.
Поемайки инициативата от Всеобщата декларация Съветът на Европа създава Конвенция за защита на човешките права и основните свободи. Тя гарантира правото на живот, свобода и сигурност, както и справедлив процес, гласуване и кандидатстване на избори, свободата на мисълта и религията, а също така и свободното изразяване. С Конвенцията се забраняват изтезанията и смъртното наказание, както и нечовешкото или унизително отнасяне към хората.
През 1950 г. Организацията на обединените нации обявява 10 декември за Международен ден за правата на човека. Тази дата се чества по цял свят с различни инициативи, които имат за цел да повишат познанията и разбирането на хората за човешките права и тяхната защита.
В приетата през 1991 г. Конституция на Република България се залагат най-важните европейски стандарти в областта на защита на правата на гражданите. България е ратифицирала и всички основни международни конвенции, свързани с човешките права и свободи.
