Пандемията определено промени живота ни, особено покрай един от най-големите християнски празници - Великден. Най-напред строгите мерки в супермаркетите. Сами можете да си представите и предполагам, повечето сте видели какви дълги опашки имаше дни преди празника. В допълнение с това продуктите се изкупуваха като топъл хляб, а ако изобщо е имало хора, които са пазарували на Велика събота, най-вероятно са останали без яйца и козунаци за Великден.
Освен това бяха предприети мерки и в християнските храмове. За съжаление, тази година бе отменено ходенето до Йерусалим за благодатния огън. Както и бе наложена забрана раздаването на върбови клонки на Цветница. За разлика от други години, когато годечката църква „Свети Димитър Солунски Чудотворец“ се пълнеше с миряни, тази година броя им не беше повече от 20 човека. Това от една страна е хубаво, защото голяма част от хората все пак се вслушаха в препоръките и си останаха вкъщи. В това число влиза и моето семейство, за което иначе е традиция посещението на святото мястото на Цветница и Разпети петък.
Тъжното обаче беше, че не всички се включиха в инициативата „Остани си вкъщи“. Тук конкретно говоря за идващите от София жители за празника. Изключително ме впечатли изказването на Маги Халваджиян във великденското издание на предаването „Като две капки вода“, който точно и ясно заяви мнението си по дадената ситуация, отправяйки и послание към цяла България.
Разбираемо е да искат да се откъснат от големия град и да видят близките си, но нима всеки от нас не иска? На мен също ми е много тъжно, че на Възкресение Христово не можах да видя баба, дядо и братовчедите ми, но това е положението. Сегашната ситуация го изисква, за да можем да се предпазим един друг. Макар и да не е свързано точно с празника, ще дам един пример, който е от седмица по-рано. Става въпрос за детенцето на наши семейни приятели, което имаше рожден ден. На този специален празник, то духна свещичките на голямата торта единствено в компанията на семейството си. Това също е хубаво, но все пак щеше да е много по-добре, ако можеше да се позабавлява с приятелите си. Всеки един от нас, включително и най-малките, трябва да правим компромиси, за да отмине пандемията по-бързо и с колкото е възможно по-малко заразени.
Все пак не всичко е „черно“ в тази ситуация. Дори напротив, изолацията ни сближава все повече със семейството и приятелите. Тук също мога да дам пример за моето семейство. На Великден за първи път се настанихме на дивана в хола и гледахме заедно „реалити“ предаване. Да се съберем пред телевизора заедно се случваше рядко, дали заради различни вкусове, или заради задълженията, които имаме. Но тази година от всичките шеги и смях разбрах, че сме станали още по-сплотени. Колкото до всички останали, които не виждаме - отдалечени сме физически, но сякаш сме още по-близки духом.
Едно обаче е сигурно. Тази карантина е едно предизвикателство за всички ни. Или поне за мен, а ако извадя късмет след края ѝ, може би, ще съм една по-добра личност. Но всъщност късмет не ми трябва, защото всичко зависи изцяло от мен, зависи от всички ни!
 Разбоишкият манастир - мистериозно и свято място |
Материалът е изготвен от Веселина Василева, ученичка в СУ „Проф. д-р Асен Златаров”, гр. Годеч, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“
„Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:
Rollplast, AQ Magnit, BHTC, Автошкола Василеви, УНСС, 360 Creative Bulgaria, Volontime, Мания Принт, ПГ "Велизар Пеев"
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, Дарик радио, Радио FM+, noviteroditeli.bg, Teen Station, topnovini.bg
Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“: Община Враца
Институционални партньори: Община Враца, Община Монтана, Община Чавдар, Община Елин Пелин