Беше необичайно слънчев ден за месец февруари. Слънчевите лъчи си играеха с очите ми, опитвайки се да ме разбудят. Това щеше да е труден процес, при положение че само преди 20 минути ми бяха звъннали изневиделица, за да ми кажат, че отиваме на поход.
Ето, че половин час след това вече крачехме по пътечката. Вървяхме доста, но заради приятната компания, в която се намирах, ми се стори като миг. Нашите водачи също не пропуснаха възможността да ни разкажат интересни подробности за мястото, към което се целяхме да стигнем, докато аз се опитвах да не се пребия на завоите по пътечката.
Вече се намирахме на един хълм, със спираща дъха гледка. Една палитра от цветове, образувана от дърветата, която се ширеше пред нас. Над нея, в далечината, можеха да се видят някои от селата, както и едно бяло петно, което всъщност беше църквата в село Голеш. Под нас беше поне десет метра високо (опитвахме се да го установим чрез хвърляне на малки камъни) и ми се виеше свят всеки път, когато се опитвах да хвърля по някой поглед. На такива места човек може да изпита истинска свобода на духа. Разбира се, трябваше да продължим пътя си, ако искахме да се приберем преди стъмване, макар и да не ми се искаше. За щастие, на връщане минахме по същия маршрут и успях още веднъж да се насладя на това величествено творение на природата.
Вече се спускахме по разклона и стигнахме до една част, от която се виждаше желаното място - Разбоишкия манастир. Нещо повече-това природно кътче беше като надзирателна кула. Най-вляво се виждаше църквата, вкопчена в скалите. В централната част, леко под нас, другата част от манастира, а най-вдясно релсите, по които два пъти дневно преминаваше товарен влак. Оттук, както и на самите релси пуснахме дрон, с който заснехме нужните ни кадри, но всъщност снимките бяха само извинение за разходката ни.
Малко по-късно вече се намирахме и в самия манастир. Там ни посрещна един черно-бял, пухкав приятел на име Джони, който всъщност беше и единственият обитател. Като един добър домакин, той не спря да ни придружава, като за подарък получи доста фотосесии (дори повече и от нас). Стенописите и иконите в църквата бяха стари, но пък така придаваха още по-мистериозен вид на святото място.
След като запалихме по свещичка и се помолихме за здраве, решихме че е крайно време да се спрем някъде за почивка. Така се настанихме на една поляна, недалеч от манастира. Запалихме си огън и си изпекохме наденички. Освен стомасите, успяхме добре да нахраним и душите си с приказки и смях. Дори врагове можеха да станат приятели на такова събиране.
Точно до нашия лагер течеше и река Нишава. Водите ѝ се спускаха така спокойно, че ми създаваха вътрешен мир и ме приспиваха. С най-добрия ми приятел си позволихме да нарушим това спокойствие, като започнахме война с плискане. Така късно следобед, вече мокри (главно той), се бяхме запътили обратно към превозното средство, с което дойдохме в село Разбоище.
Може би за пръв път не съжалих, че са ме извадили рано сутрин от топлите завивки. Този поход беше едно от местата, заради които си заслужаваше да си изтъркам още повече маратонките. Както и да се гордея, че съм родена в Майка България. За пореден път се убедих, че красотите ѝ нямат край. И че всяка една ми носи спокойствие и увеличава двойно производството ми на серотонин.
За такива моменти просто си струва да се живее.
Материалът е изготвен от Веселина Василева, ученичка в СУ „Проф. д-р Асен Златаров”, гр. Годеч, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“
„Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:
Rollplast, AQ Magnit, BHTC, Автошкола Василеви, УНСС, 360 Creative Bulgaria, Volontime, Мания Принт, ПГ "Велизар Пеев"
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, Дарик радио, Радио FM+, noviteroditeli.bg, Teen Station, topnovini.bg
Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“: Община Враца
Институционални партньори: Община Враца, Община Монтана, Община Чавдар, Община Елин Пелин