Светли празници в тъмни времена

1321 преглеждания

Коментар на Ася Мелникова, ученичка в ЧНГ „Ерих Кестнер“, гр. София

Всеки човек, няма значение малък или голям, чака тази седмица с голямо нетърпение, защото само тогава къщата може да се напълни с шарени цветове и аромата на Великденския козунак, но как хората отбелязват този празник тази година, а по-точно по време на пандемия, която завари и нашата държава.

Винаги съм разделяла хората на няколко вида, когато става дума за празници. Едните са тези, които заминават в чужбина, един вид да си подарят подарък и да си починат от ежедневието. Другите са тези, които празнуват със семейството си и спазват всяка традиция, защото дълбоко вярват в магията на този ден. А третия тип хора са тези, които просто харесват шарените яйчица или блестящата коледна елха, но никога не са празнували истински или „правилно“ тези празници.

Какво изгубиха трите типа хора, а по-точно населението, на Великден? Дали човекът днес е изгубил нещо или се е ограничил от нещо по време на карантината? Отговорът е „може би“, но всичко може да се преживее.

Извънредното положение остави една голяма следа на обществото ни. Разбира се, че има ограничения, които провалиха плановете на множеството, искащи да пътуват тази година или да отидат на село при най-близките хора, но въпреки това според мен загубата на празника не е голяма. Да, не можем да отидем в чужбина, както правих аз с моето семейство всяка година, или някои не могат да се насладят на топлите дни далеч от града. Този ден ще е различен и ние всички го осъзнаваме, но когато наистина дойде, разбираме, че няма да прилича на нито един Великден досега. Мерките промениха красотата и атмосферата пред църквите, на някои им се наложи да гледат литургия онлайн, и въпреки това, смятам, че всичко това има смисъл.

Да, тъжно е, че на този ден човек няма да си запали свещичка в църквата, или бабите и дядовците няма да крият по двора цветните яйца, а щастливите внучета да ги търсят с мисълта, че заекът ги е скрил, но мерките за това са мерки - за да можем следващата година да си запалим свещичка или да отидем някъде надалеч, или да скрием нашите шарени яйца в градината. Когато си кажем: „Следващата година ще отидем!“, всичките притеснения и грижи заминават надалеч, замисляш се дали си сложил всичките съставки, а ръцете започват да месят тестото за празничния козунак.

Нищо не остава безследно. Нашето ежедневие се промени, нашите традиции и обичаи - отменени. Тъгата се усеща в нашите сърца. Някои хора не празнуваха с родителите си, или бяха затворени в апартамент, защото са под карантина, или тези, които лежат в болничната стая и се борят за живота си, но важното е да се усмихнем на този ден, няма значение при какви условия, и да помислим, че ако ние спазваме мерките, следващите години ще можем да отидем на село или в някоя нова държава, да се усмихваме и да се чукнем с яйца с най-близките ни. Нищо не може да умъртви настроението, вярата или емоциите ни. Нека те ни водят по времето на това тъмно и страшно време, защото въпреки загубата днес, победата ще е утре, само трябва да вярваме в това, а тъжните мисли да не царуват в главите ни.

Побитите камъни - сред каменните великани

Материалът е изготвен от Ася Мелникова, ученичка в ЧНГ „Ерих Кестнер“, гр. София, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“

„Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:

RollplastAQ Magnit,  BHTCАвтошкола ВасилевиУНСС360 Creative BulgariaVolontimeМания Принт,  ПГ "Велизар Пеев"

Медийни партньори на конкурса са: 

NOVAБНТBulgaria ON AIRДарик радио, Радио FM+noviteroditeli.bgTeen Stationtopnovini.bg

Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“: Община Враца

Институционални партньори: Община ВрацаОбщина МонтанаОбщина ЧавдарОбщина Елин Пелин