На 27 декември се почита паметта на Свети Стефан. Той е един от седемте ученици на Исус, избрани веднага след възкресението му, да се грижат за непрекъснато увеличаващото се християнско общество в Палестина. Избраниците били наречени дякони, а Стефан бил пръв измежду тях в устройващата се Йерусалимска община-църква, в която влизали хора от всички среди и дарявали имотите си. Свети Стефан е и първият християнски мъченик.
На този ден празнуват всички с имената Стефан и Стефка и производните им: Стефи, Стефко, Стефанка, Стефания, Фани, Теки, Венчо, Венцислав, Венцислава, Стамен, Стан, Стамена, Станчо, Станимира, Станислава, Стане, Цако, Цанко, Цано, Цанчо, Цанка, Стою, Стоян, Стояна, Стоичко, Стойчо, Стоимен, Шон, Шона, Запрян и други.
Притеснени от нарастващия брой християни, юдейските началници веднага настроили народа срещу архидякона. Юдеите оклеветили Свети Стефан, че хули Бога и Мойсеевия закон. Старейшините го осъдили на смърт. Извели го извън Ерусалим, в Йосафатовата долина, където разярена тълпа го замервала с камъни до смърт.
Светецът коленичил и преди да издъхне, се обърнал към небето: "Господи, не им зачитай този грях!" Тялото му е оставено на зверовете и птиците. Според поверието Богородица наблюдавала мъченическата му смърт и се молела за него.
Стефан се превърнал в първия християнски мъченик, загинал в името на вярата. През V век част от мощите му са открити чрез видение, което получил един свещеник, и поставени в Сионския храм в Йерусалим.
Смята се, че денят на светията е последния християнски празник за годината, а дедите ни вярвали, че с този ден се затваря и кръга на старата година.
По традиция, младото семейството отива на гости на кумовете, кръстниците или родителите си, а на трапезата се хапват месни ястия. Традиционно се приготвя свинско с кисело зеле или баница с месо. На места в Средна и Северна България, вместо на 31 декември именно на Стефановден се спазвал обичая ладуване. Всички моми за женене правят китки и привързват към тях пръстен или друг личен предмет, после го топват в менче пълно с мълчана вода, което се покрива с червено було. На другия ден мома облечена като булка, вади едно по едно китките и докато другите пеят заклинателни песни (ладанки) предвещавала кой за какъв момък ще се омъжи.
