Туризмът като злато: регионът на запад от София поглежда към нов хоризонт

23 преглеждания

Регионът на запад от София има чудесни възможности за развитие чрез туризма, но е необходимо да оцени предизвикателствата и с добре премерени стъпки да започне да върви в желаната посока. Около това мнение се обединиха участниците в заключителния панел на тематичната конференция, посветена на региона, организирана от Фондация "Добрият пример".

Ключовото послание беше, че местните общини имат природни, исторически и културни дадености, които трябва да бъдат оползотворени.
 
"Регионът на запад от София, който заедно със Столичната община е в организацията за управление на Софийския туристически район, има изключително голяма диспропорция в развитието си. Все повече са туристите в София, но за сметка на това всички общини на запад от София, които разполагат с прекрасни ресурси, все още имат значителен неизползван потенциал. Можем да започнем с това, с което сме най-подготвени и да напредваме стъпка по стъпка", каза Десислава Михалкова – държавен експерт в дирекция „Туристическа политика" на Министерството на туризма.
 
Представените от нея данни сочат, че в община Перник общият брой на регистрациите е 11 000. От тях над 9000 са на български туристи, а малко над 2000 са чуждестранните туристи. Гостите от чужбина са предимно от Румъния, Гърция, Сърбия, Италия Германия. В останалите общини разчитат предимно на български туристи.

"Стратегия, качество и заедно - това са моите ключови думи за това как да се развие туризмът в региона. Един от основните проблеми е инфраструктурата", добави Михалкова.
 
Директорът на ОП „Туризъм" в Столичната община Антон Пенев заяви, че вниманието на общините в региона трябва да се насочи към жителите на София, които да бъдат привлечени като туристи. "При заедност и комуникация можем да изкараме част от туристите и извън София", каза той.
 
В тази насока работи Община Костинброд, заяви заместник-кметът Антон Ненов. Стремежът е да бъдат привличани софиянци, най-вече за почивните дни с две или три нощувки. "Ще развиваме обекта на т.нар. Царичина дупка. Оказва се, че интересът към него е много голям - правим анкети и много хора отбелязват, че искат да го посетят. Това е много различно място, уникално за страната".

Доц. д-р Йордан Кошев акцентира върху наличието на археологически обекти и биоразнообразието в региона. "Драгоманското блато има 240 вида птици, от които 110 гнездящи. Наскоро беше открит сив жерав - това е птица, която изчезна от територията на България през 1906 г. Тоест връщат се птици, които са уникални за нашата страна и могат да се наблюдават с бинокъл от кулата, но туристът няма достъп".

В панела участваха още Веселин Денев от сдружение „Заедно за чиста природа" и експертът по туризма и веломаршрутите Филип Златев, които бяха единодушни, че туризмът трябва да има ключово място в стратегията за местните общини. Кметът на Божурище Георги Димов даде пример, че вече се работи в тази посока и че от следващата година ще има служител, който ще отговаря за само за сектор "Туризъм".
 
Златев, трасирал във времето 175 км велотрасета, посочи, че има възможност за кръгови маршрути, които да са достъпни за семейства и дават много добра база за бъдещо развитие.