На XI издание на фестивала „Седмицата на културите“ в Палермо (Италия), в богатия си календар от инициативи и мероприятия (повече от 120), Община Костинброд представи България с фотографската изложба „Оброчища около град Костинброд”.
Откриването на изложбата се състоя на 2 май, в присъствието на президента на Културната асоциация „Седмица на културите“ - д-р Бенедето Виола, президента на Културната социация „Приятели на сицилианските музеи“ и член на Културната асоциация „Седмица на културите“ - принц Бернардо Торторичи Монтаперто Ди Рафадали, българска делегация от Община Костинброд, гости и приятели на изкуството и културата на Палермо.
Куратори на българската изложба, която ще остане отворена за публиките до 12 май, в параклиса „Пресвета Броеница на Света Чита“ в Палермо, бяха културните мениджъри Емилия Михайлова и Елена Леви.
Община Костинброд представлява България в „Седмица на културите“ за трети път. В предходните издания общината представи фотоизложба на църквата „Света Петка“ в с. Богьовци, обявена за културен паметник, авторската изложба на Екатерина Михайлова-Радулова - дългогодишен учител по изобразително изкуство и музика, и сегашната фотоизложба на оброчни кръстове.
Мястото на тазгодишната изложба не е случайно - параклисът „Пресвета Броеница на Санта Чита“ се намира от дясната страна на едноименната църква и е основана през втората половина на седемнадесети век от богати търговци и буржоази на Палермо. Невероятната архитектура е дело на Джакомо Амато, но интериорът на параклиса е този, който удивлява: това е един от бароковите шедьоври на Джакомо Серпота.
Джакомо Серпота се счита за най-талантливия гипсов склуптор в Европа. Неговата уникалност и гениалност не е само в цялостта на неговите произведения на изкуството, които във всички случаи имат своята собствена стойност, а в особеностите на всеки изобразен герой, на всяко изражение на лицето, бръчка на лицето, поза на ръцете, гънка на рокля и т.н.
Цялото „серпотианско изкуство“ (семейство Серпота, но най - вече Джакомо Серпота), което се отнася до украсата на около тридесет църкви и параклиси (оратории), е част от голямото бароково изкуство на седемнадесети век, което преобразява Палермо вътре и извън сградите: площади, църкви, параклиси, фонтани, улици и др.
Стените на параклиса, в който е позиционирана фотографска изложба на община Костинброд са украсени с изящни гипсови барелефи. Джакомо Серпота започва тяхната изработка между 1685 и 1690 г., а през 1717/1718 г. завършва „театрите“ на мистериите в параклиса на Пресветата Броеница - на стените от ляво на олтара са изобразени Радостите, а отдясно Болката. Над големите прозорци великият и уникален гипсов склуптор сътворява празничните херувими и алегоричните статуи на Добродетелите, държащи различни златни предмети, включително и змията (символ на Серпота). В центъра на стената срещу олтара е изобразена алегорията на „Битката при Лепанто“ от 1571 г., свързана с култа към Мадоната на Светата Броеница. В центъра на олтара е окачена картина, посветена на Богородицата на Пресветата Броеница на художника Карло Марата - 1695 г.
Този параклис е изграден с цел да засили намесата на Богородица в борбата между християни и неверници. Вътрешната му декорация представя триумфа на Вярата. Днес той е основна туристическа дестинация в гр. Палермо.
„Щастливи, признателни и благодарни сме на организаторите на фестивала „Седмица на културите“ за поканата отправена към кмета Трайко Младенов и Общински съвет на Костинброд затова, че фотографската изложба на Оброчищните кръстове, имаше възможността да бъде видяна от многобройните международни посетители в параклиса на Пресветата Броеница на Света Чита в Палермо“, споделят от Община Костинброд.
„Изложбата „Оброчища около град Костинброд“ беше в пълен синхрон с целта, с която е създаден този уникален параклис - опазването на Християнството и на Вярата, а нашата основна цел беше да информира международните публики за свещените места в българското землище на община Костинброд, да се популяризира и да се направи общодостъпна магическата картина на древното духовно наследство, за да се докоснат до местата, където нашите древни предци са се молили, благодарили и сливали с божествената енергия във всичките й аспекти“, допълват още Общината.
Оброчищата са част от българския християнски бит. Това е свещено място, почитта към което се изразява в строга забрана за посегателство върху дърветата, камъните, кръста, водата, до които се намира или на които е посветено. В повечето случай те служат за измолване на защита, здраве и благополучие. Наименованието на празника и оброчното място или е наследено по териториално-родствена линия, или пък се помни неговото установяване в години на природни бедствия.
Оброкът е култов обект, посветен на християнски светец, Богородица или Исус Христос и е предназначен за провеждане на празника на съответния ден. Оброкът се намира в рамките на селището или извън него, на високо място, до култово дърво или група дървета, в близост до извор, или кладенец. Много оброци се намират в развалините на езически светилища, надгробни могили, християнски храмове.
Чрез филма и дигиталните очила, в реално време посетителите имаха възможността да прегърнат виртуално внушителните многовековни дървета, в чиито подножия са притаени старите оброчни кръстове на семействата от община Костинброд, да се докоснат и да навлязат в свещената територия, защитена от оброчищата и техните Пазители (Духове, Богове, по-късно Светци) - живия сакрален календар, средоточие на вековни религиозни и празнични български традиции. Представени бяха 50 фотоса от повече от 120 оброчища на територията на община Костинброд, отразяващи както християнската доктрина, така и присъствието на езическите вярвания, съхранени в нея.
„Община Костинброд ще популяризира своето културно и религиозно наследство свързано с нашите оброчни кръстове, за да не се прекъсва никога онази нишка в родовата памет, която ни съхранява като народ от векове! Скоро очакваме изложбата да се представи в Костинброд, а вече има заявка от множество държавни и културни институции с желание да я изложат в техните зали!“, споделиха още от Община Костинброд.